Кийли кимна.
— За какво искаш да говорим?
Ричард тъкмо се канеше да отвори уста, когато чуха Одо да вика:
— Не, Мърлин! Ти, невъзпитано животно!
Кийли хвърли поглед през рамо и видя Мърлин да поглъща закуската й.
— Остави я — извика тя. — Нека си яде.
— Кийли, защо си тръгваш? — пожела да знае Ричард.
— Вече ти обясних. Животът в двора не е за мен.
— Защо?
Кийли избягна погледа му, сякаш й бе трудно да изрече онова, което си мислеше.
— Той проваля брака ни. Ти или не ме забелязваш, или все не правя нещо както трябва. Може би, ако живеем в Девъро Хаус, няма да си толкова недоволен от мен.
— Аз не съм недоволен — възрази Ричард и повдигна брадичката й, за да надникне в теменужено сините очи. — Дворът ме привлича също толкова малко, колкото и теб, но обещах на Елизабет да прекараме нощите на духовете тук. Ще се върнем в Девъро Хаус веднага щом дворът замине за Ричмънд.
— Още две седмици на това място ще ме погубят — отвърна Кийли.
— Не преувеличавай — подразни я Ричард и прокара пръст по бузата й. След това се пошегува. — Ако останеш, когато се върнем, ще облека ритуалната роба.
Кийли се взря в смарагдено зелените му очи и се запита дали говореше сериозно. Очевидно бе, че съпругът й се опитваше да я подкупи. Но ако тя беше толкова важна за него, може би все още имаше шанс за техния брак.
— Хайде, ела, любима — подкани я Ричард с усмивка и се взря в очите й. — Трябва да ми правиш компания, докато закусвам.
Зад тях се разнесе оглушително цвилене. Ричард и Кийли се обърнаха и видяха Мърлин да се олюлява. Животното политна на една страна, удари се в стената, а след това краката му се подгънаха и то се строполи на земята, издавайки разтърсващи предсмъртни хрипове.
Уплашен за жена си, Ричард обви ръце около нея и я стисна здраво, но отчаянието й даде сили, тя се отскубна и коленичи до кобилата.
— Ричард, помогни й! — извика Кийли.
Ричард хвърли поглед към празния поднос, а след това към Одо и Хю, които мълчаливо му кимнаха.
— Мога само да сложа край на мъките й — обясни Ричард и пое ножа, който му подаваше Одо. — Моля те, изчакай отвън.
— Оставам тук — възрази Кийли. — Свършвай бързо.
Ричард коленичи до нея и преряза вените на врата на животното. Без да обръща внимание на бликналата кръв, Кийли взе главата на кобилата в скута си и тихо започна да й говори, за да помогне на душата на умиращото животно да отиде в по-добър свят. За няколко минути животното престана да трепери и се възцари мъчителна тишина.
Едва след като Мърлин бе издъхнала, Кийли даде воля на сълзите си.
— Не… не разбирам — хлипаше тя. — Какво се случи с нея?
Ричард я взе в обятията си и не скри от нея:
— Някой е отровил храната.
— Но защо, кой ще иска да отрови коня ми? — невярващо хлипаше Кийли.
— Съкровище, който и да го е сторил, не е имал намерение да убива Мърлин. Сега ще те заведа в стаята ни.
— Рис ми подари Мърлин за дванадесетия ми рожден ден — обясни Кийли, тъжно гледайки кобилата. Тя погали любимото си животно, кимна на мъжа си и се остави да й помогне.
Ричард я вдигна на ръце и я изнесе от конюшните. Кийли обви ръце около врата му, зарови лице на гърдите му и продължи да плаче тихо.
По пътя към двореца Ричард спря, видял насреща му да се задават Рис Лойд и Моргана Талбот. И двамата бяха облечени за езда. Само това му липсваше на Ричард през тази най-ужасна от всички сутрини в живота му.
— Какво сте направили със сестра ми? — пожела да узнае Рис, забелязвайки окървавената дреха на Кийли.
— Някой отрови Мърлин. Трябваше… — Ричард не довърши изречението, тъй като Рис му кимна сериозно.
Моргана отвори уста и изпищя:
— Някой е отровил…?
Рис й запуши устата и я притисна към себе си. Тя се опита да се съпротивлява, но нямаше никакъв шанс.
— Успех, бароне — сухо забеляза Ричард. — Отдавна ми се искаше да го сторя, — Без нито дума повече той се запъти към двореца.
— Ти, проклета уелска свиня!
Ричард спря и се огледа тъкмо навреме, за да види как Моргана зашлевява плесница на уелсеца. Рис притисна момичето към себе си и започна да го целува. Не спря, докато гневът й не се изпари и тя не се притисна нежно към него.
Ричард се обърна към двореца и погледът му попадна на Уилис Смит, който не откъсваше очи от целуващата се двойка.
— Какво се е случило? — попита Уилис, забелязвайки изцапаните с кръв дрехи на Девъро.
— Някой отрови коня на жена ми — отвърна Ричард.
Уилис пребледня и прошепна:
— Отровител в двора?
Ричард кимна.
На лицето на барона се изписа загриженост.
— Наред ли е всичко? Мога ли да помогна с нещо? — попита той.