Ричард съжали, че бе подозирал приятеля си в злонамереност.
— Изпрати, моля те, един паж да потърси камериерките на жена ми.
— Ще ги потърся сам — отговори Уилис и изчезна.
В спалнята Ричард сложи Кийли на леглото и седна до нея. Той изтри сълзите от бузите й и се опита да й се усмихне.
Кийли извърна глава и целуна вътрешната част на дланта му.
— Ричард, някой е сложил отрова в закуската ни.
— Зная.
— Какво мислиш да правиш?
— Не се безпокой за нищо, съкровище — успокои я Ричард. — Веднага щом Мей и Джун дойдат, възнамерявам да поговоря с Бъргли и Елизабет. — Той се наведе и я целуна по челото.
— Трябва да се преоблечеш, преди да се явиш пред кралицата — забеляза Кийли. — Ако те види така, нейно величество ще припадне.
Ричард я целуна и си донесе чиста риза и панталон. Докато закопчаваше колана си, забеляза, че кинжалът му го няма.
— Къде е кинжалът ми, онзи, с моите инициали?
— Не съм го виждала — отвърна Кийли. — На тази риза й липсва едно копче.
— Вярно. — Ричард бързо облече друга и се върна при леглото.
— Какво ще предприеме кралицата? — попита Кийли.
— Навярно Бъргли ще я посъветва да не дава гласност на случая, докато хората му не направят разследвания — отвърна Ричард. — Никой няма да спечели, ако дворът бъде обзет от паника. Освен това съм сигурен, че Елизабет ще накара италианците да напуснат двора.
— Италианците? — повтори Кийли. — Но защо?
— Те са прочути с уменията си да си служат с отрови — обясни Ричард. — Това е един от любимите им начини да се освобождават от нежелани противници.
— Но за какво ще им е на италианците да се отървават от нас?
— Не зная и навярно никога няма да узнаем — призна Ричард, свивайки рамене. След това се усмихна и се опита да я успокои: — довери ми се, любима. Опасността отмина. Който и да е бил онзи, който е сложил отрова в закуската ни, няма да направи повторен опит, защото знае, че сега сме нащрек. А малкото придворни, които научат за случая, ще ядат само храна, донесена лично от прислужниците им.
Вратата се отвори и в стаята влязоха Мей и Джун.
— Няма да се бавя много — обеща Ричард и стана. Кийли улови ръката му.
— Ще бъдеш предпазлив, нали?
Ричард кимна. Той се обърна към своите братовчедки и им нареди:
— Не се отделяйте от господарката си, давайте й само храна, която сами сте донесли от кухнята.
С тези думи той напусна стаята. Едва бе излязъл в коридора, и му се наложи да се подпре на стената, за да не падне. Едва сега осъзнаваше ужасното значение на това произшествие.
Какво щеше да стане, ако бе принудил Кийли да яде от закуската, както възнамеряваше да стори. Сега Кийли щеше да лежи мъртва в обора. Кого се бе опитал да отрови убиецът? Него или нея? Или и двамата?
16
— Честита Коледа! — прошепна Кийли на ухото на сънения си съпруг.
— Добро утро, съкровище. — Без да отваря очи. Ричард се наслаждаваше да чувства Кийли до себе си. — Къде е коледната ми целувка?
Този мъж бе ненаситен, но Кийли нямаше нищо против. Тя го целуна по устните, влагайки в това цялата си обич.
Ричард обви ръце около нея и я притисна към мускулестото си тяло. След това отвърна на целувката й.
— Обичам Коледите — промърмори той. — Особено коледните целувки.
Ричард все още бе сънен и му трябваше известно време, за да забележи, че Кийли е облечена в палто. Съдейки по сумрака в стаята, трябва да беше преди зазоряване.
— Колко е часът? — попита той.
— Шест.
— Никой не става в шест часа.
— Напротив, аз го правя.
— Ако възнамеряваш да бягаш — рече Ричард с престорено недоверие, — почакай още малко. Прекалено съм уморен, за да те гоня нощем из конюшните.
Кийли се усмихна и го целуна по устните.
— Преди изгрев слънце Рис ще си е тръгнал за Уелс. Исках да му пожелая лек път.
Ричард се прозина и се протегна.
— Е, добре, ще те съпроводя. Надявам се, оценяваш каква жертва е за мен да стана в този безбожно ранен час.
— Ако престанеш по цяла нощ да пиеш и да играеш с баща ми — отвърна Кийли, повдигайки вежда, — би могъл да се насладиш на красотата на утрините.
— Само неудачниците се наслаждават на утрешните часове — отвърна Ричард и се приготви да стане. — Умните хора правят като мен, използват нощните забавления в двора, за да сключват сделки.
— Скромността ти отива — подразни съпруга си Кийли и го натисна обратно в леглото.
— Остави ме да стана, съкровище. Не е безопасно да се разхождаш сама в този час.
— Остани си в леглото. Роджър изяви готовност да ме съпроводи.
— Кой е Роджър?
— Любимият ми паж.
— Да не би това да е нехранимайкото, който ти помогна да прескочиш оградата на кралската градина?