Кийли кимна.
— Връщай се бързо — прошепна Ричард. — Имам чудесен коледен подарък за теб.
— Какъв е той?
— Същият, какъвто ще получиш и на Нова година.
— И по-точно?
Той постави ръката й върху слабините си и каза усмихнат:
— Ранобудник.
— Похотливец. — Кийли още веднъж го целуна по устните и излезе от стаята.
Роджър, който я бе чакал в коридора, я посрещна с усмивка. Двамата тръгнаха по заплетените сумрачни коридори на Хемптън Корт. Колкото повече приближаваха външния свят, толкова по-нетърпелива ставаше Кийли. От месеци не бе чувствала по лицето и ръцете си нежните ласки на изгряващото слънце.
Навън Кийли се почувства така, сякаш бе попаднала в съвсем друг свят. Въпреки ранния час наоколо се суетяха безброй хора, сред които дори пристигащи и заминаващи благородници с техните семейства. Прислужниците бързаха да изпълнят заповеди, а всякакви търговци се подготвяха за нов, пълен с доходоносни сделки, ден.
Хоризонтът на изток изсветляваше — оранжеви пламъци обхващаха света на хората. Всичко вещаеше несравнимо хубав коледен ден — лъчезарно слънчево сияние, безоблачно синьо небе и свеж, ясен въздух.
Кийли пое дълбоко дъх и изпълни дробовете си със свежия зимен въздух. Утрини като тази будеха у нея неустоимото желание да се моли, но животът в двора на Тюдорите предлагаше много лукс и малко лична неприкосновеност.
— Някакви нови клюки из двора? — попита Кийли, докато прекосяваха моравата на път за конюшните.
— Чух, че миналата нощ госпожа Джейн сложила рога на мъжа си — отвърна Роджър.
Кийли му хвърли дълъг, строг поглед, за да го накара да замълчи. Нямаше желание да слуша за най-новото завоевание на госпожа Джейн.
Роджър, който не беше свикнал да си служи с изискани изрази, не забеляза или се направи, че не е забелязал този поглед и продължи:
— Този млад петел от ден на ден става все по-дързък. Или по-скоро би трябвало да кажа от нощ на нощ?
— Не е възпитано от твоя страна да се впускаш в подробности относно подобни истории — рече Кийли и потисна една усмивка. Въпреки че нямаше особено високо мнение за бившата любовница на съпруга си, Кийли се чувстваше задължена да вкара Роджър в правия път. Не подобаваше на едно дванадесетгодишно момче да говори по този начин за прелюбодеяния и изневери.
— Склонността на Джейн да престъпва брачния обет, е всеизвестна — отвърна поглед той. След това, поглеждайки я крадешком, добави: — Говори се също, че братовчедите ви доста са се сближили с братовчедките на графа.
Кийли кимна.
— Между тях се завърза удивително приятелство.
— Бих казал интимно приятелство.
Кийли го погледна изненадано.
— Да не искаш да кажеш…?
— Точно така.
В конюшните Одо и Хю се въртяха около жребеца на Рис и проверяваха дали е готов за дългия път. Когато видя сестра си, Рис се усмихна с облекчение.
— Сигурен бях, че ще дойдеш. — Той я взе в обятията си.
— Вече ми липсваш! — Кийли го погледна с големите си, мокри от сълзи, очи. — Обещай ми да бъдещ предпазлив.
Рис кимна.
— Не забравяй, сестричке, винаги си добре дошла у дома, в Уелс.
— Благодаря, братко. — Хвърляйки бегъл поглед към братовчедите си, Кийли добави: — Жалко, че няма да можеш да присъстваш на сватбата на Одо и Хю.
— Какво? — извика Одо.
— Сватба? — ужасен подскочи Хю.
Кийли се престори, че не ги е чула.
— Вече са изконсумирали първата брачна нощ — обясни на брат си тя. — Сега ги очаква семейният живот.
— Предполагам, че още преди да пристигна в Уелс, ще са щастливо оженени — усмихнато отвърна Рис. — Ще ме известиш, когато се роди бебето, нали?
— Разбира се. — Кийли, която с нежелание пускаше брат си да си тръгне, склони глава на гърдите му.
— Предай на Моргана много поздрави — помоли я Рис. — И кажи на херцога, че се интересувам от дъщеря му и ще му пиша при първа възможност.
— Бракът с Моргана би бил истински ад — обясни му Кийли. — Освен това тя прекалено обича живота в двора, за да се омъжи и да замине с теб за Уелс.
— Моргана е много темпераментна — отвърна Рис. — Това е всичко. Тя има нужда от някой силен мъж, който да я държи изкъсо.
— Ти най-добре знаеш кое е добро за теб. Винаги си обичал предизвикателствата.
Двамата се прегърнаха за последен път. Рис целуна Кийли по челото, изтръгна се от прегръдката й и се качи на коня си.
— Лек път! — извика Кийли и му маха чак докато изчезна от погледа й. По бузите й се търкулнаха сълзи, които тя бързо изтри с опакото на дланта си.
В живота се налагаше човек постоянно да се сбогува с някого или с нещо. Мегън, Рис и Мърлин бяха изчезнали от живота й, но затова пък имаше Ричард, херцога, Хенри и госпожа Даун. Кийли се изтръгна от мрачните мисли и се обърна към Одо и Хю.