— Няма да допусна братовчедките на съпруга ми да бъдат опозорени. Гответе се за сватба… Ела, Роджър.
Вместо да се върнат в двореца, Кийли и Роджър продължиха разходката си по моравата. Момчето изглеждаше потиснато. Двамата седнаха на една каменна пейка в някаква усамотена част на парка.
— Госпожо, имам нужда от помощта ви — най-сетне изплю камъчето Роджър.
— С какво мога да ти помогна? — попита Кийли.
— Останалите пажове ме притискат.
— Не разбирам.
— Измъкнах на всеки от тях по една златна монета срещу това, да ги заведа в Дългата галерия и да им покажа призрака, който се навъртал там — обясни Роджър. — Но не се получи нищо и сега те си искат парите обратно.
Кийли прехапа устни, за да не се разсмее.
— Какво да правя сега? Златото не е у мен — простена Ричард. — Помислих си, не бихте ли могли да дойдете с нас в Дългата галерия и да извикате призрака? Баща ми ще ви бъде признателен до гроб, ако спасите живота на единствения му наследник.
— За какво похарчи златото? — попита Кийли с надеждата, че гласът й е прозвучал достатъчно строго.
— Не съм го похарчил — отвърна Роджър. — Всичко, с изключение на една златна монета, вложих в Левантинското дружество на вашия съпруг. Искам, когато порасна, да стана като графа.
Сега Кийли не можа да не се засмее. Роджър и плановете му за бързо замогване й помогнаха да си представи как е изглеждал Ричард на младини. Сега не й оставаше нищо друго, освен да му помогне да се измъкне от деликатната ситуация, в която се бе насадил.
— Какво направи с последната монета? — попита тя.
— С нея си купих афродизиак.
— Какво е това?
Роджър се изчерви.
— Любовно биле, което помага да събудиш желание у една жена.
Сега бе ред на Кийли да се изчерви. Свещени камъни, за нищо друго ли не мислеха мъжете? Очевидно кралицата е била права, когато й каза, че мъжете мислят с онази си работа.
— Няма причина да се изчервявате — каза Роджър с тон на човек, видял всичко в живота. — В края на краищата половият акт е нещо съвсем естествено и е част от живота.
Кийли направи ужасена гримаса.
— От какво е направено това биле?
— Аптекарят ми обясни, че имало три различни вида. Аз купих смлян мозък от яребица, който трябва да се изпие с червено вино.
Кийли усети, че й се повдига.
— И подейства ли?
Роджър се ухили, отговаряйки по този начин на въпроса й.
— Коя бе щастливката?
— Един джентълмен не дава гласност на подобни неща.
Кийли отмести поглед, за да не се разсмее. В края на краищата искаше да вкара момчето в правия път.
Недалеч от тях, само на няколко крачки от пейката, имаше двуреден жив плет. На Кийли й се стори, че под един от храстите нещо блести. Тя се вгледа и й се стори, че видя острието на някакъв кинжал да отразява лъчите на изгряващото слънце.
— Какво е това там? — полита тя и стана.
Приближи се към живия плет, а Роджър я последва. След миг младата жена се свлече на колене с вик на ужас. Между двата реда от храсти бе скрито безжизнено женско тяло.
Докато Кийли се опитваше да си поеме дъх, Роджър се развика:
— Помощ! Стража!
Само за няколко секунди мястото се превърна в истински ад. Отнякъде се стекоха стражи, последвани от любопитни придворни и прислужници.
По заповед на капитана си стражите отблъснаха любопитните назад. Двама войници извадиха трупа от храстите.
При вида на обезобразеното лице на госпожа Джейн, Кийли се олюля. Стоящият до нея Роджър я прегърна и я задържа.
Капитанът пристъпи напред, за да огледа трупа. Множеството се бе смълчало и само от време на време някой прошепваше името на жертвата.
— Лейди Девъро?
Кийли вдигна поглед към капитана.
— Познавате ли го?
Кийли с изненада разпозна онова, което мъжът държеше в ръката си. Както инкрустираният със скъпоценни камъни кинжал, така и златното копче носеха инициалите на съпруга й. Кийли искаше да каже нещо, но не успяваше да издаде нито звук.
— Госпожа Джейн беше любовница на Базилдън, прав ли съм? — грубо попита капитанът.
— Мъжът ми няма любовница! — извика Кийли. — Графът никога не би наранил жена. Освен това прекара нощта в леглото ни.
— Кралица Елизабет ще установи къде и как се е забавлявал Базилдън миналата нощ — каза капитанът. Той й обърна гръб и се отдалечи.
Напълно излязла от равновесие, Кийли впи поглед в разкривеното лице на мъртвата. Беше убедена, че Ричард е неспособен на такова грозно дело. Но кой беше този негодник, отровил Мърлин и подхвърли кинжала и копчето на Ричард до трупа на лейди Джейн?