Най-сетне пред тях изникна и замъкът Лъдлоу — сив и заплашителен, като вкаменено праисторическо чудовище. Дъхът на Кийли секна. От страх стомахът й се сви на топка, а сърцето й заблъска лудо. За пръв път в живота си се боеше истински. Наистина не бе лесно да се живее с цялата тази несигурност.
Кийли се насили да си поеме дълбоко дъх. Може и да бе страхливка, но не желаеше никой да узнае това.
— Горе на кулата се вее знамето на херцога — извика Одо и посочи с ръка.
— Значи си е в къщи — добави Хю.
— Не се чувствам добре — обясни Кийли, която бе изгубила кураж. Тя се опита да обърне Мърлин, — Да отложим за утре. Сигурна съм, че дотогава ще ми е минало.
— Щом си дошла дотук, не можеш да се откажеш — отвърна Одо, препречвайки й пътя с коня си.
Кийли кимна с нежелание. Изпитваше желание да препусне в галоп назад, към Уелс, но имаше само един път и той водеше към замъка Лъдлоу.
Тъй като в Англия цареше мир, тримата минаха безпрепятствено по спуснатия подвижен мост и през външните отбранителни съоръжения. Никой не ги спря и не ги попита нищо, докато не стигнаха главната сграда на замъка.
— Какво желаете? — мъжът, препречил входа към голямата зала, очевидно бе някой разполагащ с голяма власт прислужник.
— Кой сте вие? — отвърна Кийли. О, боже! Не възнамеряваше да се държи толкова надуто. Високомерието не подхождаше на копелетата.
— Аз съм господин Добс, икономът на херцога — с чувство за превъзходство рече мъжът. — А вие коя сте?
— Госпожица Глендоуър — с лека усмивка отвърна Кийли. — Трябва да говоря с херцога.
Добс я измери от главата до петите и забеляза съвсем обикновеното й облекло. Все още не бе виждал знатна дама, облечена по този начин.
— Негова светлост е зает — обясни Добс и се опита да я изтика през вратата. — Опитайте си късмета някой друг ден.
Въпреки че напълно бе изгубила смелост. Кийли не помръдна от мястото си. Тръгнеше ли си сега, нямаше да се върне никога.
— Въпросът, по който желая да говоря с херцога, не търпи отлагане — настоя Кийли. — Уведомете го, моля, че съм тук.
Икономът тъкмо се канеше да каже нещо и да я отпрати, когато от залата долетя някакъв женски глас.
— Кой е, Добс?
Добс се обърна и извика:
— Една млада жена, която настоява да говори с негова светлост.
— Доведете я при мен — рече дамата.
Залата надминаваше всичко, което Кийли бе виждала някога. Бе огромна и имаше висок таван с гредоред и две големи камини. От тавана висяха пъстри знамена, а по стените — разкошни гоблени.
Кийли втренчено гледаше русия, синеок ангел, по чиято заповед бе пусната в залата. Момичето бе една-две години по-младо от нея и носеше светлосиня копринена рокля, подчертаваща стройната й фигура. До този ангел стоеше почти незабележима възрастна жена.
— Госпожице, мига ли да ви представя госпожица Глендоуър — иронично рече Добс. — Госпожице Глендоуър, позволете да ви представя госпожица Моргана, дъщерята на негова светлост.
Цялото внимание на Моргана Талбот сега бе съсредоточено върху очарователната натрапница. Веднага бе забелязала нежната хубост на момичето — черната лъскава плитка, безукорния светъл тен, едва доловимата руменина по страните и стройната, женствена фигура.
Тогава Моргана видя очите на момичето — същия рядко срещан теменужено син цвят като очите на баща й. След това й направи впечатление пръскащият искри медальон с изображение на дракон, който изглежда бе другата половина на онзи, който баща й никога не сваляше от врата си. Дали това момиче не бе плод на някое младежко увлечение на херцога?
Кийли знаеше, че ангелът е нейна сестра. Дали имаше и друга? Момичето носеше много скъпа рокля. Кийли погледна себе си, скромното си облекло, и се почувства като навлечена с парцали. Тя бе просто една бедна роднина.
Всяка от тях виждаше в другата качествата, които липсваха на самата нея. В този миг двете момичета се превърнаха в съперници.
— Госпожице Глендоуър, моята компаньонка, госпожица Ашмол — представи Моргана по-възрастната жена.
Кийли кимна.
Госпожица Ашмол я огледа отгоре до долу. По израза на лицето й Кийли разбра, че не е издържала изпита.
— За съжаление негова светлост отсъства — обясни Моргана. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Знамето на херцога се развява на кулата — възрази Кийли.
— Не ме разбрахте. Баща ми е на посещение у приятели — отвърна Моргана, дарявайки я с ослепителната си усмивка. — За какво искате да разговаряте с него?
— Боя се, че въпросът е личен — отвърна Кийли. — Ще се върна отново след няколко дена.