Херцог Робърт и лейди Даун влетяха в стаята. Ричард и Уилис облекчено въздъхнаха, а Кийли пое дълбоко дъх.
Кийли стана от скута на Ричард и се втурна към баща си. Ричард се изправи и стисна ръката на тъста си.
— О, клети мои — изгука госпожа Даун. — Какво ужасно недоразумение!
— Елизабет тъкмо разговаря със съветниците си — съобщи херцогът. — Дъдли се опитва на всяка цена да я склони да те затвори в Тауър.
— Не! Не могат да го направят! — извика Кийли.
— Но, скъпа, не бива да се вълнуваш — опита се да я утеши госпожа Даун и я взе в обятията си.
— Вярвам в здравия разум на Елизабет — каза Ричард.
— Дъдли се опитва да те представи като побъркано чудовище. Настоява, че си се опитал да убиеш Кийли, а след това си удушиш Джейн — каза херцогът. — Бъргли е на мнение, че убиецът на Джейн би могъл да бъде всеки и най-вече ревнивият й съпруг, вбесен от изневерите на младата си жена.
— Може да е и някой от любовниците й — добави Уилис.
— Който и да е бил, най-напред е откраднал ножа и копчето ми — вметна Ричард. — Всичко е планирано старателно. И дума не може да става за убийство в пристъп на ревност.
В този момент някой силно заблъска по вратата. Всички се извърнаха уплашени, а Кийли се хвърли в обятията на мъжа си, сякаш искаше да го предпази от всичко, което го дебнеше от другата страна на вратата.
— Базилдън! — извика граф Лестър. — Отворете в името на нейно величество.
Ричард кимна на тъста си. Херцогът пристъпи към вратата и я отвори.
Робърт Дъдли, графът на Лестър, влезе тържествено в стаята, следван от омърлушения лорд Бъргли.
— Останете в коридора — нареди херцогът на кралските войници. След като Дъдли им даде знак, те изпълниха нареждането на херцога, който затвори вратата след тях.
— Какво мило малко събиране — със задоволство забеляза Дъдли.
— Допускам, че ще поискате да ви последвам до Тауър — без заобикалки каза Ричард. — Дайте ми пет минути да си взема най-необходимото.
Дъдли даде съгласието си.
— Татко, направи нещо! — извика Кийли. Повечето от затворниците в Тауър никога повече не виждаха слънчевата светлина и тя не искаше сивите каменни стени да погълнат завинаги съпруга й.
— Съкровище, помогни ми да си стегна багажа — подкани я Ричард. Той сложи ръка на рамото й и я дръпна в далечния ъгъл на стаята.
— Това е недоразумение — настояваше херцогът. — Ричард не е убивал никого.
— Елизабет просто не желае да рискува — отвърна Дъдли. — Ако се установи, че Базилдън е невинен, тя ще го пусне.
— Не се безпокой, Лъдлоу, ще има безпристрастно разследване — намеси се Бъргли. — Уолсингам и аз лично ще се погрижим за случая. Това, че кинжалът на Ричард е бил намерен на местопроизшествието, е прекалено невероятно. Дори Лейсестър може да е извършил убийството и да е подхвърлил подвеждащите улики.
— Изобщо не е смешно — сухо отбеляза Дъдли.
След като бе свил най-необходимото в един вързоп, Ричард се обърна към жена си. Той я взе в обятията си и я целуна дълго и отчаяно.
— Пази бебето — прошепна на ухото й. — Pour tous jours.
— Завинаги — обеща Кийли. Тя посегна към медальона си и добави: — Вземи това, обичта на майка ми ще те пази.
Ричард отказа.
— Задръж го, съкровище. Предпочитам да знам, че си в безопасност.
— Побързайте — настоя Дъдли.
— Ще ви съпроводя до Тауър, за да съм сигурен, че зет ми ще пристигне там невредим — каза Робърт Талбот.
— И аз идвам — обади се Уилис.
Ричард целуна Кийли за последно и напусна стаята, съпроводен от Дъдли и херцога.
— Каква ужасна грешка! — извика Кийли и понечи да се втурне към вратата. — Трябва да говоря с кралицата. — В този момент бе готова да мине през хиляди галерии с призраци, само и само да успее да помогне на съпруга си.
Граф Бъргли я задържа — внимателно и все пак непреклонно. Каквото и да правеше, Кийли не успя да се освободи.
— Необмислените постъпки винаги само усложняват нещата — строго рече той, макар погледът му да бе пълен с разбиране. След като Кийли се бе успокоила, й обясни:
— Елизабет няма да ви приеме. Напротив, нареди ми да ви предам незабавно да заминете за Девъро Хаус.
— Но как тогава ще разбера кой негодник се крие зад всичко това? — попита Кийли.
— Не си блъскайте главата над това. Аз ще се погрижа — отвърна Бъргли. — Истината неминуемо ще излезе наяве.
Кийли го погледна колебливо.
— Зная кой е убил Джейн.
Бъргли й отправи въпросителен поглед.
— Направил го е тъмният ковач, но не мога да разбера кой е той.
— Моля, изразявайте се по-ясно.