— На смъртното си легло майка ми ме предупреди да се пазя от някакъв тъмен ковач — обясни му Кийли.
— Заварената ми дъщеря е мистично настроена — обясни госпожа Даун. — Майка й била ясновидка.
— Ясновидка? — повтори Бъргли и неодобрително поклати глава. Тези глупости го объркваха.
— Мисля, че тъмният ковач е прякорът на убиеца или по някакъв начин е свързано с него — добави Кийли.
— Много благодаря за помощта, лейди Девъро — каза Бъргли и я потупа по ръката. — Ще помисля върху това.
Той тъкмо се канеше да се обърне и да излезе, когато Кийли го спря.
— Господине, кога мога да посетя съпруга си?
— По нареждане на кралицата посещенията при него са забранени.
Тя избухна в сълзи. Госпожа Даун я отведе до креслото пред камината и я накара да седне. В този момент в стаята се втурнаха Мей и Джун.
— Ще намеря нещо за закуска, докато камериерките ти опаковат багажа — каза госпожа Даун.
Кийли поклати глава.
— Не съм гладна. Ще хапна нещо, когато стигнем в Девъро Хаус.
На вратата се почука, но Кийли дори и не се обърна. Ричард беше хвърлен в Тауър и сега нищо нямаше значение.
Госпожа Даун отвори вратата и видя насреща си един паж.
— Да? — попита тя.
— Мога ли да говоря с лейди Девъро?
Госпожа Даун погледна към заварената си дъщеря.
— В момента тя е заета.
— Кой е? — попита Кийли.
— Аз съм, Роджър.
— Влез, Роджър.
Госпожа Даун пусна момчето да влезе.
— Дойдох да се сбогувам — обясни Роджър.
— Ще ми липсваш — отвърна Кийли, което накара хлапака да се изчерви. Тя се надигна от креслото и започна да рови из джобовете си за оставената й от Ричард кесия с монети. Обърна се към Роджър и попита: — Колко момчета си преметнал?
— Никога…
— Колко?
— Десет, но…
Кийли отброи десет монети и му ги подаде.
— Не мога да приема парите ви, госпожо.
— Приеми ги като заем. — Кийли се усмихна. — Сега съм твой негласен партньор в дела ти в дружеството на мъжа ми.
Роджър се ухили и взе монетите.
— Ще си отварям ушите и очите на четири и ще информирам лорд Бъргли за всичко, което науча.
— Благодаря, Роджър. — Кийли го целуна по бузата.
— Лек път, госпожо. — Роджър се поклони официално и излезе от стаята.
Денят преди коледната нощ бавно отиваше към своя край и вече се свечеряваше. От изток на запад по небето пълзяха виолетови и тъмносини сенки. В кристално чистия зимен въздух се долавяше мирис на пушек от къщите по брега на Темза. Над реката се стелеше гъста мъгла, която бавно пълзеше нагоре по брега.
Надолу по Темза безшумно плуваха две лодки. Кийли седеше, загърната в коженото си палто. При нея бяха Мей и Джун. Във втората лодка бяха Одо, Хю и жребецът на графа. Дори животното стоеше тихо и неподвижно, сякаш усетило трагедията, надвиснала над господаря му.
Госпожа Даун вече бе изпратила в Девъро Хаус един от вестоносците на херцога, който да съобщи на родителите на Ричард за сполетялото го нещастие и да извести прислугата за пристигането на господарката им.
Когато наближиха Девъро Хаус, Кийли разпозна на кея брат си Хенри и Дженингс, икономът на графа, които ги очакваха. Зад тях се виждаха няколко прислужници.
След акостирането на двете лодки, Дженингс пристъпи напред и я поздрави. След това нареди:
— Побързайте, момичета, пригответе стаята на господарката си.
Мей и Джун повдигнаха голите на роклите си и се затичаха към къщата.
Дженингс хвърли поглед през рамо и кимна на лакеите на графа, които трябваше да се погрижат за багажа.
— Готвачът е приготвил лека вечеря — обясни Дженингс. — Да ви я донеса ли в стаята, госпожо?
— Не, бих предпочела да вечерям в кабинета на графа — отвърна Кийли, след което се обърна към брат си.
Хенри я целуна по бузата и я отведе от кея, за да могат Одо и Хю да свалят жребеца на графа на брега.
— Хол и Луиз отпътуваха нагоре по реката към Тауър, за да занесат на Ричард най-необходимото — разказа й Хенри. — След това заминават за Хемптън Корт, за да помогнат при разследването.
Кийли кимна с облекчение.
— Кийли! — Одо се опитваше да привлече вниманието й. — Ще отведем коня в конюшните, за да може да се наспи.
— А след това и ние ще си легнем — добави Хю. — Ако имаш нужда от нещо, изпрати да ни извикат.
— Благодаря, мили мои. До утре.
Хенри я поведе към къщата и обясни:
— Ще остана с теб в Девъро Хаус, докато си сама.
— Много ти благодаря за предложението — каза Кийли, — но не е необходимо.
— Напротив, необходимо е — настоя Хенри и сбърчи нос. — Откакто Моргана я няма, Ашмол не ме оставя на мира. Старата вещица ужасно ми ходи по нервите.