— Изгарям от нетърпение — отвърна Кингстън и потри длани.
Вратата се отвори и влезе кралският каплан. Свещеникът носеше сребърен поднос с печено пиле, хляб, сирене и шотландско уиски, които остави на масата.
— Майка ви е светица, Базилдън. Тя ни доведе любимия си готвач.
Тримата седнаха около масата. Ричард си взе от пилето и попита:
— Готови ли сте?
Двамата мъже кимнаха алчно.
Ричард напълни три чаши с уиски, сложи на масата тесте карти и два зара и рече:
— Господа, играта може да започне.
17
За един ден, когато синята луна изгрее на небето. Завинаги, когато влюбените прескачат огъня.
Това пророчество прошепна на Кийли Великата богиня майка. Младата жена щеше да види мъжа си, когато синята луна се издигне високо в небето, и завинаги — в първия майски ден, когато, както всяка година, младите влюбени двойки прескачат огъня.
В последния ден на март, мислеше си Кийли, а в душата й покълваше надежда. — А след това — завинаги в първия ден на май.
Трите месеца минаваха мъчително бавно.
Януари донесе невиждани студове. Дърветата се покриха с блестящи ледени висулки. По клоните на брястовете се събираха ята гладуващи скорци. Кийли излизаше всеки следобед в парка. Тя търсеше признаци за живот сред спящата зимен сън природа, следеше как пъпките на любимите й дъбове набъбваха, подобно на собственото й тяло. Вечер Кийли плетеше кошници от дъбови клони, докато луната се изпълваше и отново се смаляваше.
Постепенно дните започнаха да стават все по-дълги, а снегът да се топи. Започна февруари. Сретение Господне дойде и си отиде. Семената в земята взеха да се събуждат за нов живот.
Настъпи март, месецът на възраждащата се природа, на надеждата и синята луна, и донесе топли слънчеви дни. През третата седмица червеношийките се върнаха от юг и започнаха да търсят храна из все още черните полета, а влюбените мъжки сойки ухажваха избраниците си с безкрайни серенади. Показаха се първите, най-дръзки минзухари и отвориха чашките си, за да поглъщат топлите слънчеви лъчи.
Първият ден на март започна многообещаващо. Тъй като дните на сутрешното й неразположение отдавна бяха отминали, Кийли стана с първите оранжеви пламъци в небето. С всяка пора на тялото си усещаше възбудата, радостното очакване на срещата с любимия.
Инстинктът й подсказваше, че думите на богинята ще се сбъднат. Днес бе денят, в който отново щеше да види мъжа си.
За един ден, когато синята луна изгрее на небето.
Кийли обу ботушите си и се загърна в коженото си палто. Взе вързопа със свещените камъни и златния сърп и излезе от стаята.
Къщата тъкмо се събуждаше. Кийли стигна незабелязано до градината, където я чакаха първите пратеници на пролетта: цветя и птици. Усети и нечие приятелско присъствие. Одо и Хю я гледаха, скрити зад дърветата, за да не й пречат.
Тя се усмихна в себе си. Одо, Хю и Хенри бяха неизменно с нея, когато излизаше от къщата. В този ранен час Хенри, изглежда, все още спеше до мимолетната си любов, така че оставаха само братовчедите й.
Кийли изтича по поляната към свещеното място, където сплитаха клони бреза, ела и дъб. Тя избра девет камъка от вързопа си — три черни обсидиана срещу черна магия, три пурпурни аметиста за щастие и три карнеола за закрила от зли сили. С тези камъни тя нареди свещения кръг, оставяйки го отворен на запад. Влезе в кръга през отвора, попълни го с последния камък и изрече магическите думи:
— Смущаващите мисли остават отвън.
След това извади златния сърп от вързопа, описа въображаема окръжност и застана в средата, сърцето на кръга. Завъртя се три пъти около себе си и застана с лице към изгряващото слънце.
— Древните са тук, те чакат и ни гледат — прозвуча звънкият глас на Кийли в тишината на начеващия ден. — Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. Земя и Небе са едно царство.
Кийли спря и докосна медальона с изображение на дракон.
— Велика мощ на Татко Слънце, прогони злото от живота на Ричард. — Тя отново се завъртя три пъти, напявайки: — Докато се въртя в кръг, въртя се в кръг, въртя се в кръг, магията действа нашир и длъж. — След това добави достатъчно силно, за да бъде чута от братовчедите си: — Нека богинята благослови Одо и Хю, че всяка сутрин стават толкова рано, за да ме пазят, докато се моля.
След тези думи тя се приближи към западната част на кръга и развали магията. След като бе събрала камъните, тя се затича към къщата, без да забрави още веднъж да извика през рамо:
— Благодаря ви.
Одо и Хю излязоха от скривалището си, почесвайки се озадачено.