— Откъде мислиш знае, че сме тук?
— Честно казано, нямам никаква представа — сви рамене Одо и тръгна с брат си подир Кийли.
Както всяка друга сутрин, Кийли първо отиде в кабинета на Ричард, за да закуси. Винаги се хранеше в кабинета, защото тук най-силно чувстваше присъствието на съпруга си.
Масата вече бе сложена: две чинии — за нея и Ричард, а между тях букетът от челебитки. Закуската се състоеше от яйца, хляб, масло и кана с мляко.
Кийли тъкмо се канеше да седне, когато Дженингс се появи в стаята и обяви:
— Негова светлост херцог Лъдлоу моли да бъде приет.
Когато баща й влезе в кабинета, отстранявайки иконома, Кийли извика от радост и се хвърли в обятията му.
— О, татко! Толкова ми липсваше през последните месеци.
Херцогът я целуна по челото и я отведе до масата, където седна срещу нея. Усмихнат, той извади от джоба си един портокал и рече:
— За моето внуче.
Кийли прие подаръка с радост.
— Откъде знаеше, че ще те посетя тази сутрин? — попита херцогът, забелязвайки вторите прибори. — Или очакваш Хенри?
— Хенри никога не става толкова рано — обясни Кийли с многозначителна усмивка. — Винаги слагаме прибори и за Ричард, в случай… Как е той? Имаш ли новини?
— Имаш позволението на кралицата днес следобед да посетиш съпруга си — каза херцогът.
Кийли сложи длан върху неговата. В теменужено сините й очи проблеснаха сълзи.
— Благодаря, татко. Как така кралицата е променила мнението си?
Робърт Талбот се подсмихна.
— Ричард допусна няколко груби финансови грешки, които се отразиха зле на състоянието на хазната. В извинителните си писма той винаги изтъкваше като повод дългата раздяла с теб, поради която мисълта за младата му съпруга така го била обсебила, че не му позволявала да се съсредоточи върху нищо.
Кийли грейна. Херцогът реши, че на света няма по-хубава гледка от щастлива бременна жена.
— Бъргли и аз сме на мнение, че домашният арест би му се отразил по-добре — продължи херцогът. — Мисля, че мъжът ти ще продължи да допуска такива грешки, докато кралицата не му разреши да се върне в Девъро Хаус. В единадесет часа ще дойда да те взема, за да те съпроводя нагоре по реката.
Кийли тъкмо се канеше да отвърне, когато в стаята изникна Хенри. Изглеждаше като котарак, който току-що е прогонил съперниците си и е доставил наслада на дузина разгонени котки.
— Това беше най-хубавият задник, който някога… — При вида на баща си Хенри замлъкна насред думата.
— Скъпа дъще, извини ме за грубия израз. — След това, обръщайки се към сина си, херцогът изрева: — Да не би да искаш да ти отрежа онази работа?
— А ти да не би да искаш да залинее от бездействие? — изрева в отговор Хенри. Трите месеца самостоятелност явно му бяха вдъхнали кураж.
Кийли прихна.
— Не го окуражавай — предупреди я херцогът. Ъгълчетата на устните му трепереха, когато се надигна от масата и се приближи към сина си.
— Татко! — извика Кийли от страх, че баща й може да удари Хенри.
— След час те очаквам подобаващо облечен в кабинета си — заповяда Талбот на сина си. — Вече е крайно време да поговорим сериозно.
Хенри кимна и напусна стаята.
— Вината е моя, прекалено малко време му отделях — опита се да омилостиви баща си Кийли. — Толкова бях обсебена от грижите си.
— Не се опитвай да поемеш вината за нечуваното държание на брат си — прекъсна я херцогът. — Той трябваше да те пази, а не ти него. В единадесет ще дойда пак.
— Татко?
Херцогът спря на вратата и отново се обърна.
— Не бъди прекалено строг с него — рече Кийли, — моля те.
— Нямам намерение да убивам единствения си син — увери я херцогът. На устните му трепна усмивка: — Сигурно ти е трудно да повярваш, но и аз някога съм бил млад.
В уречения час Кийли се спусна през моравата към кея, където баща й вече я очакваше. Страните й горяха от радост, а мислите й се въртяха все около Ричард. Тя бе отворила сърцето си и бе послушала богинята, която сега й се отплащаше за непоколебимата вяра.
Тъй като Кийли бе вече в петия месец, дрехите й постепенно бяха започнали да й отесняват. Днес беше облякла най-хубавата си и най-широка рокля, изработена от виолетово кадифе. Върху нея бе наметнала леко като перце вълнено палто. Имаше и огромна торба с всевъзможни свещени предмети.
Беше сияен пролетен ден с безоблачно синьо небе, лъчезарно слънце и лек ветрец. Слънчевите лъчи топлеха раменете й, а пролетният ветрец галеше лицето й. Всичко будеше у нея най-хубавите й спомени за любовните нощи с Ричард. Кийли изпитваше желание да събуе ботушите си и да тръгне боса по тревата.
На кея херцогът скочи в лодката и помогна на дъщеря си да се качи. Баща и дъщеря седнаха един до друг и лодката се плъзна срещу течението.