— В това време вие ще ме съпроводите до моето имение — продължи той. — Конете ми са в парка на майката на Ричард. Той ще ни чака в Шропшир. Оттам двамата със съпруга си можете да продължите за Монмаут, откъдето един кораб ще ви откара във Франция. Както знаете, свекърва ви е французойка. Един от братята й ще ви даде подслон, докато Елизабет се вразуми и опасността отмине.
Кийли се съмняваше, че този план ще успее. Нима съпругът й щеше да изложи на опасност живота на първородното си дете, настоявайки Кийли да го съпроводи във Франция? Но какъв друг избор имаха? Ако кралицата го оставеше да лежи в Тауър, дъщеря й никога нямаше да види баща си.
Тогава си спомни за пророчеството на богинята. А каквото разкриеше Великата богиня-майка, то непременно щеше да се случи.
— Доведете конете — каза Кийли и понечи да изтича към къщата. — Ще кажа на Одо и Хю да се приготвят.
Уилис я сграбчи за ръката.
— Братовчедите ви не могат да дойдат с нас. Да не би да искате да се издадем, напускайки Лондон с цяла свита?
— Разбирам какво имате предвид — с нежелание се съгласи Кийли. Мисълта да пътува сама с Уилис, й бе неприятна. — Доведете конете, докато си приготвя нещата.
— Нямаме време за това.
— Не мога да тръгна без магическите… искам да кажа, без личните си вещи.
— Тогава побързайте — нареди й Уилис. Спорът с нея щеше да му отнеме повече време, отколкото ако се съгласеше. — И никому нито дума.
Кийли забърза към къщата. По пътя до стаята си не срещна никого. Бързо натъпка в една чанта няколко дрехи и вързопа с магическите камъни.
По обратния път се спря за миг и докосна медальона, с който никога не се разделяше.
— Майко, закриляй мъжа ми и нероденото ми дете — прошепна тя.
Баронът вече беше в парка и я очакваше с двата коня.
— Ще ви помогна да се качите — каза той и пристъпи към нея.
— Не мога да яздя този кон — възпротиви се Кийли. — Той има дамско седло.
Уилис тъкмо щеше да й напомни, че нямат време за губене, когато в градината изникна Хенри Талбот. Хилейки се доволно, той се отправи към тях.
— Хенри, изтичай, моля те, до конюшните — извика Кийли, преди Уилис да успее да й попречи. — Помоли Одо и Хю да ми донесат седлото. — Тя добави бързо. — Барон Смит е така добър днес следобед да излезе на разходка с мен.
Хенри погледна Уилис и пътните чанти. Момчето успя да скрие уплахата си зад любезна усмивка.
— Връщам се след минутка.
— Всяка изгубена секунда е фатална — тросна й се Уилис. Той съзнаваше, че двамата великани никога нямаше да пуснат братовчедката си сама. — Бързо на конете и да изчезваме оттук.
Кийли прехапа долната си устна и кимна. Всички те навярно се намираха в голяма опасност, иначе баронът нямаше да е толкова припрян.
Смит й помогна да се качи на седлото и двамата напуснаха Девъро Хаус и поеха на запад, към Шропшир.
— Кийли! — дотича в парка Одо, следван от Хю и Хенри. — Къде си, малката? — викаше той.
— Кучият му син — ругаеше Хенри. — Той я е отвлякъл!
— Може би баронът просто я е поканил на следобедна разходка — намеси се Хю.
Одо плесна брат си по тила.
— И за целта са взели багаж за път, безмозъчен идиот!
— Защо й е на Кийли да ме изпраща за седлото си, а след това да изчезва със Смит? — попита Хенри.
— Тя не може да го понася, а и аз му нямам доверие.
— Как ще намерим сега нашето малко момиченце? — жалваше се Хю. — Не знаем дори в каква посока са тръгнали. А и сме само трима срещу четири…
— Четири какво? — недоумяващо попита Одо.
— Посоки! Север, юг, изток и… — плесникът на брат му го накара да замълчи.
— Ако има лоши намерения, ще я отведе в бърлогата си — заключи Хенри.
— И къде е тя? — попита Одо.
— Имението Смит в Шропшир.
— Оседлай конете — нареди на брат си Одо. — Ще донеса провизии.
— Оседлай три коня — намеси се Хенри. — Идвам с вас. — Когато двамата уелсци го погледнаха въпросително, момчето настоя: — Аз съм й брат.
— Негова светлост…
— Негова светлост го няма, така че не може да ни каже нищо — отвърна Хенри.
Одо се ухили и рече:
— Побързайте, господин любителю на женските прелести. Малкото ни момиченце има нужда от нас.
Двадесет минути по-късно двамата великани и младият маркиз се метнаха на конете и препуснаха на запад в посока Шропшир.
— Добре дошъл у дома, ваша светлост — с топла усмивка на иначе безизразното лице поздрави господаря си Дженингс.
— Благодаря, Дженингс.
Ричард се усмихна в отговор, докато прекосяваше фоайето. Следваха го херцог Робърт Талбот и Хол Багенал, вторият му баща.