— Кажете на съпругата ми да дойде в кабинета — нареди Ричард на иконома си. — Но не й казвайте, че съм се върнал. Искам да я изненадам.
Дженингс кимна и се запъти нагоре по стълбата. По това време господарката му или бродираше, или седеше до прозореца в спалнята и наблюдаваше как се променя небето.
Ричард заведе втория си баща и тъста си в кабинета. Двамата по-възрастни мъже седнаха в креслата пред камината, но Ричард остана прав, без да изпуска вратата от очи. Искаше да види израза на радостна изненада, който щеше да се изпише на лицето на жена му, когато тя се появеше в стаята. Цял ден с нетърпение очакваше предстоящата нощ, която възнамеряваше да прекара в обятията й. Моментът за това най-сетне бе настъпил.
Щеше да се освободи от гостите си по възможно най-бърз начин, а след това двамата с Кийли щяха да скочат в леглото. Стигаше му, че на другата сутрин трябваше здравата да се залови за работа.
Изминаха пет минути. След това десет. Къде, по дяволите, се бавеше Кийли?
Вратата бавно се отвори и Ричард се усмихна с най-неотразимата усмивка, на която бе способен. Секунда след това брадичката му увисна.
— Къде е жена ми, Дженингс?
— Изчезнала е, господине.
Ричард трепна, а двамата му гости скочиха на крака.
— Какво искаш да кажеш?
— Госпожата не е в стаята си — обясни Дженингс, който очевидно бе много угрижен. — Бях и в парка, но не можах да я открия и там.
— Попитай Мей и Джун дали Кийли не е при братовчедите си в конюшните — нареди Ричард.
— Не са я виждали, откакто е излязла за следобедната си разходка в парка — отвърна икономът. — Джун е сигурна, че е видяла Одо и Хю да заминават някъде с младия маркиз. Това е станало преди няколко часа, но госпожа Кийли не била с тях.
Ричард се втурна към вратата.
— Ще я потърся.
Херцогът и сър Багенал веднага се спуснаха по петите му. Двамата мъже го сграбчиха за ръцете и го върнаха обратно.
— Не е умно да бягаш — прикани го към предпазливост херцогът.
— Ако стражите те убият — полушеговито добави Хол, — майка ти ще ми извади вътрешностите с тъп нож.
— Бременната ми жена е изчезнала — тросна им се Ричард и се опита да се освободи от тях.
Отвън долетя врява. Гласовете и стъпките приближаваха. Когато Дженингс отвори вратата, за да разбере какво става, покрай него в стаята влетяха трима души.
— Слава богу, че си тук, Тали! — извика госпожа Даун.
— Чеси, какво се е случило? — уплашено я попита херцогът.
— Татко, аз съм виновна — изхлипа Моргана и се хвърли в обятията на баща си.
— Обясни ми за какво става дума — подкани я херцогът.
Моргана повдигна брадичка и му показа врата си. Тримата мъже угрижено огледаха синкаво-червените белези по кожата й.
— Уилис Смит се опитал да убие клетото ми съкровище — обясни госпожа Даун.
Ричард погледна към херцогинята. Това, че бе нарекла Моргана клетото ми съкровище, означаваше, че нещо не е наред. Неочаквано целият му свят се бе обърнал с главата надолу.
— Аз спасих живота на госпожица Моргана — обади се Роджър, който бе останал до вратата и сега се пъчеше гордо.
— Сега си в безопасност — успокои дъщеря си херцогът и я притисна към себе си. — Когато открия Смит, ще го убия.
— Може би Смит е убил лейди Джейн — подхвърли Хол Багенал.
Ричард се обърна и прониза с поглед втория си баща. Най-добрият му приятел никога не би се нахвърлил като диво животно върху беззащитна жена. Това беше немислимо. Моргана трябва да го бе предизвикала с нещо, което го е извадило от равновесие.
От лоялност към приятеля си Ричард се видя принуден да го защити.
— Уилис няма никаква причина да…
— Чуй ме добре — прекъсна го насред думата Моргана. — Уилис се опита да ме убие, защото разкрих плана му да отвлече Кийли.
Ричард се втренчи в Моргана, но сякаш гледаше през нея. Нервите му бяха изопнати до скъсване, всяка фибра от тялото му трептеше, а гневът бавно го заслепяваше. Смарагдено зелените му очи блеснаха, когато елементите на загадката изведнъж застанаха на местата си. Кийли беше изчезнала. Най-добрият му приятел бе отвлякъл бременната му жена.
Без да каже нито дума, Ричард се обърна и решително се насочи към вратата. Щеше да открие жена си, дори и ако за целта се налагаше да накълца войниците на кралицата на парченца, за да излезе от Девъро Хаус.
— Спрете го! — извика Моргана. — Това е част от плана на барона!
Ричард бе твърде гневен, за да я чуе и отвори вратата с трясък. В този момент Роджър го сграбчи за ръката.
— Ако хората на кралицата ви убият, кой ще спаси жена ви?
Ричард спря и се втренчи в лицето на момчето. Сякаш му беше необходима цяла вечност, преди погледът му да се избистри и той да види любимия паж на съпругата си. Хладната логика постепенно започва да взима връх над гнева, а с него се изпариха и силите на графа. Раменете му увиснаха и той кимна на Роджър, който го пусна. Ричард бавно се обърна към баща си и тъста си.