— Възнамерявам да ви направя майка на децата си — обясни Уилис, — така че ще е най-добре да свикнете с докосванията ми.
— Защо го правите? — попита Кийли, докато страхът започваше да я души. — Вие сте приятел на Ричард.
— Болно ми е да измамя най-добрия си приятел, но ще го преживея. На нежните ви рамене тегне бремето на две огромни богатства, които, взети заедно, са по-големи от това на кралицата.
— Не ви разбирам.
— Като баща на наследника на Ричард ще разполагам с богатството на рода Девъро — обясни й Уилис. — А щом баща ви умре, мое ще стане и това на Талботови.
— Но наследник на херцога е Хенри?
— Съжалявам, но копелетата нямат право на наследство.
— Какво искате да кажете? — объркано попита Кийли.
Уилис се усмихна.
— Моргана и Хенри са истинските копелета.
Това разкритие още повече обърка Кийли.
— Да не искате да кажете, че аз съм законна дъщеря на херцога?
— Точно така.
Кийли поклати глава.
— Майка ми щеше да ми каже — отвърна тя.
— Нещо друго ли ви е казала?
Кийли отмести поглед. Мегън никога не й бе казвала, че е незаконнородена. Напротив, постоянно я съветваше да не обръща внимание на думите на Мадок Барон Лойд, казваше тя, нямало да забележи истината, дори и да е стъпил върху нея.
— Е, какво казваше тя? — настоя Уилис.
Въпреки че й костваше огромни усилия, Кийли го погледна в очите.
— Негова светлост щеше да спомене за това.
Уилис се засмя, от което по гърба й полазиха тръпки.
— Наистина ли допускате, че херцог Лъдлоу ще лиши от наследство единствения си син? Не мисля така, съкровище.
— Думите не значат нищо — рече Кийли. — Не вярвам на лъжите ви.
— Вярвайте в каквото си искате — рече Уилис и бръкна в джоба си. Той извади от там пожълтял пергамент и го размаха във въздуха. — Ето доказателството.
Кийли зяпна пергамента и прехапа долната си устна. Възможно ли беше да е вярно? Нима родителите й я бяха оставили в заблуда?
— Може ли да го видя? — попита тя.
Уилис й го подаде.
С треперещи пръсти Кийли разгърна пергамента и се приближи до камината, за да може да прочете написаното. След миг очите й се напълниха със сълзи.
Тя беше законна дъщеря на Робърт Талбот. Тя имаше дом. След това видя лицето на Хенри. Сега обичният й брат трябваше да поеме върху раменете си това бреме. Цял живот бе живяла с позора на незаконния си произход, но никога не би се избавила от него за сметка на брат си.
Кийли знаеше какво трябва да стори. Тя светкавично хвърли пергамента в пламъците, при което изгори пръстите си.
— Не! — извика Уилис и се хвърли към нея, за да я спре.
Твърде късно. Мечтите му за богатство се превръщаха в пепел. Кийли притисна изгорената ръка към гърдите си и се спусна към отворения прозорец.
— Помощ, помогнете ми! — с всички сили завика тя.
Уилис бе само на крачка зад нея и сега силно я удари. След това я сграбчи за ръката и я разтърси.
— Бебето ми — извика Кийли.
Ругаейки гневно, Уилис я отблъсна от себе си. Кийли падна на колене. Закрила корема си с изгорената ръка, с другата тя се държеше за перваза на прозореца.
— Това не променя нищо — изръмжа Уилис, пронизвайки я с поглед. — Ричард е мъртъв или скоро ще бъде. Веднага щом се оженим, ще предявите претенции да бъде признат законният ви произход и херцогът няма да може да ви откаже.
Уилис коленичи до нея. Стисна я за врата и обърна лицето й към себе си.
— Ще правите онова, което ви казвам, или кутрето, което носите в утробата си, ще послужи за храна на червеите. Ясно ли се изразих? Отговорете!
Кийли кимна, неспособна да издаде нито звук. Уилис я пусна и се изправи. Настойчиво се взря в нея и след цяла вечност напусна стаята, заключвайки вратата след себе си.
— Майко, помогни ми! — простена Кийли и докосна медальона си.
При вида на изгорените си пръсти усети, че й се повдига. Бавно се овладя и успя да се добере до креслото пред камината.
Пулсиращите й пръсти я боляха по-малко от сърцето, което заплашваше да се пръсне. Дали мъжът й щеше да загине? Щеше ли да бъде съсипан животът на брат й? Без нейна помощ плановете на барона бяха се превърнали в пепел, подобно на пожълтелия пергамент. Ако сложеше край на живота си, пред брат й щеше да се открие бъдеще, а Ричард щеше да си намери жена, която да му подхожда повече.
Но тя не можеше да го стори. Да скочи от прозореца, би значело да убие и невинното си дете.
Тогава й хрумна обещанието на богинята:
За един ден, когато синята луна изгрее на небето. Завинаги, когато влюбените прескачат огъня.
Червенокосият калайджия от видението й щеше да убие черния дракон…