Западно от Смит Хаус, между къщата и околните гори растеше запуснат жив плет. Зад него се бяха скрил и три силуета и гледаха към прозореца на първия етаж, където баронът държеше Кийли.
— Той я удари! — прошепна Хенри и подскочи.
Два чифта силни ръце веднага го дръпнаха на земята.
— Искаш да умреш ли? — гневно изфуча Одо насреща му.
— Никой не може да удря безнаказано сестра ми — заяви Хенри с подобаващата на един подрастващ маркиз раздразнителност.
— Баронът я удари и трябва да умре — съгласи се с момчето Хю. — Видях го с очите си.
— И аз го видях, да не съм сляп? — тросна му се Одо и протегна ръка над младия маркиз, за да плесне брат си зад врата. — Смит ще си плати, задето вдигна ръка срещу малкото ни момиченце, но не бива да прибързваме. Трябва най-напред да я измъкнем оттам.
— Как ще го сторим? — попита Хенри.
— Господине, вие скоро ще се превърнете в герой — обясни му Одо. — Хю ще се качи на раменете ми, а вие ще се изкатерите по него, ще се доберете до покрива и…
— Невъзможно — прекъсна го Хенри. — Не мога да стигна толкова високо.
— Тогава Хю ще те тласне. Ще те уловим, ако изгубиш равновесие, нали така, братко?
Хю кимна.
— Вържи въжето около най-близкия до прозореца комин. Стегни възела колкото можеш по-здраво. След това се спусни към прозореца й — нареди на момчето Одо. — Ние ще я поемем и ще си плюем на петите, без баронът изобщо да забележи.
Хенри хвърли поглед към къщата и се усмихна:
— Съгласен.
— Когато проникнеш вътре, в никакъв случай не бива да я плашиш — добави Одо.
— Иначе ще извика — предупреди го Хю.
В това време Кийли седеше в креслото пред горящата камина. Изгорените пръсти и грижите й дойдоха в повече и по страните й рукнаха сълзи, а стомахът й се разбунтува. За да се успокои, Кийли затвори очи и се опита да си мисли за нещо хубаво. За любимите си гори в пролетна премяна, за раждането на дъщеря си, за неотразимата усмивка на Ричард.
Неочаквано някой я сграбчи отзад и запуши устата й с ръка.
— Аз съм, Хенри — прошепна познат глас.
Когато Кийли се съвзе от уплахата, Хенри я пусна.
Кийли скочи и се обърна.
— Слава на богинята — извика тя. — Как се добра дотук?
— На крилете на братската обич — дяволито се усмихна момчето.
Кийли повдигна вежда.
— Одо и Хю ни чакат долу — обясни Хенри и посочи отворения прозорец.
Кийли проследи погледа му и видя въжето, което се люлееше пред прозореца.
— Сигурно ли е?
— Знаеш ли, сестричке, сигурността е относително нещо — отвърна Хенри. — Или предпочиташ компанията на барона?
— Не. — Кийли вдигна поглед към вързопа си и се спусна към прозореца.
Хенри посегна за въжето.
— Почакай. — Младата жена вдигна глава като надушила опасност кошута.
По коридора се приближаваха стъпки.
— Под леглото — прошепна Кийли и затвори капаците, за да скрие въжето.
Докато брат й изпълзяваше под леглото, тя се добра на пръсти до креслото пред камината. Сърцето й блъскаше до пръсване, но тя се насили да изглежда спокойна. Когато ключът се превъртя в ключалката, Кийли с огромни усилия на волята се сдържа да не погледне към леглото, под което се бе скрил брат й. Кийли се разтрепери и стомахът й отново се разбунтува.
Вратата бавно се отвори. На прага с купа с вода в ръце се появи баронът.
Уилис постави купата на масата и нареди на Кийли:
— Потопете пръстите си тук.
Кийли потопи ръката си във водата. Постепенно пулсиращата болка я поотпусна. Изпод дългите си мигли Кийли хвърли поглед към пазача си.
Уилис сложи парче сирене върху филия хляб и й ги подаде.
— Изяжте това, иначе ще ви накарам насила.
Кийли направи каквото й бе наредил. Баронът взе дланта й и прегледа пръстите.
— Дръжте ръката си вдигната — заповяда и той и започна да превързва изгарянията й с ленената превръзка, която бе преметнат па лявата си ръка.
— Защо правите това? — попита Кийли, сякаш надявайки се, че съвестта му е в състояние да го спаси. В края на краищата този човек беше пред прага на смъртта и ако не се покаеше, злодеянията му щяха да го отведат в ада.
— Няма да струвате и пукната пара, ако се разболеете и умрете — студено й обясни Уилис, преди да напусне стаята и да заключи след себе си.
Кийли остана да седи безшумно в креслото, ослушвайки се за стъпките на барона, които се отдалечаваха по коридора. Накрая стана и изтича към прозореца.
Хенри изпълзя изпод леглото.
— Какво й е на ръката ти? — попита той, вперил очи в превръзката.
— Изгорих си пръстите.
— Как се случи?
— Държах ги в огъня.