Робърт Дъдли, Саймън Дебре и Хол Багенал спряха конете си и слязоха. По знак на Дъдли войниците извадиха мечовете си.
— Не ти ли казах — прошепна херцогът.
Ричард хвърли въпросителен поглед към втория си баща.
Сър Багенал сви рамене, сякаш искаше да се извини. В този момент Ричард разбра, че Дъдли бе принудил баща му да издаде скривалището им.
— Ричард Девъро и Робърт Талбот, арестувам ви по заповед на нейно величество — обяви Дъдли. — Вие сте се възпротивили на волята на кралицата и сте отвлекли младия Роджър Дебре, наследника на граф Идън.
— Това е лъжа! — извика Роджър. — Аз ги накарах да ме вземат със себе си.
— Непоправим нехранимайко! — изсъска през зъби Саймън Дебре и така удари сина си, че момчето политна и падна на земята.
Ричард и херцогът направиха крачка напред, за да защитят момчето. Пет насочени към тях остриета ги накараха да останат на място.
— Къде е барон Смит? — попита Дъдли. — Той е арестуван, задето е предоставил убежище на бегълците.
— Смит е в семейната гробница — обясни херцогът.
Дъдли отстъпи крачка назад.
— Болен ли е бил?
— Двамата с барона се дуелирахме — отвърна Ричард. — Аз спечелих.
— Значи сте убил и Смит?
— Това беше екзекуция, а не убийство — защити графа Роджър.
— Затваряй си устата — заплаши сина си Саймън Дебре и го разтърси. — Ще те науча аз тебе, само да се върнем в къщи.
— Дъдли, вече ви обясних, че Смит беше отвлякъл съпругата на Ричард — намеси се Хол. — Това е и причината, която е накарала графа да избяга.
— И къде е въпросната дама? — попита Дъдли. Ричард хвърли на баща си угрижен поглед.
— Кийли не се ли е върнала в Девъро Хаус?
Хол поклати глава.
Къде е тогава? — запита се Ричард. Къде я бяха отвели Одо и Хю? Дали не бяха станали жертва на разбойници? Мили боже, бременната му жена беше изчезнала вдън земя! А съдейки по изпълнения с омраза поглед на Дъдли, нямаше да има възможност да я потърси.
— Е, Девъро? Какво сте сторили на жена си? — гласът на Дъдли звучеше почти доволно. — Може би трябва да хвърлим един поглед в гроба на Смит?
— Мерете си приказките — отвърна Ричард. От обвинението на Лестър му се пригади. — Бих ли сторил нещо на жената, която носи детето ми в утробата си?
— Едно побъркано чудовище като вас е способно на всичко — отвърна Дъдли. — Хвърлете оръжието!
Ричард и херцогът решиха да не отлагат повече неизбежното и хвърлиха мечовете, а след това и кинжалите си. Ричард стрелна баща си с укоризнен поглед, който го накара да се изчерви.
— Прости ми, Ричард — извини се Хол. — Дъдли убеди Елизабет да задържи Луиз, Чешир и Моргана в Тауър като заложници, докато се предадете и обясните поведението си. Аз тръгнах с него, за да съм сигурен, че ще се върнеш в Лондон невредим.
— Наредили сте да хвърлят майка ми в Тауър? — избухна Ричард. Обзе го заслепяващ гняв. Той не очакваше милост от най-злостния си враг, но това злодеяние замъгли разума му.
Без да мисли за поледиците, Ричард отблъсна единия от войниците и се нахвърли към Дъдли, опитвайки се да го стисне за гушата. Наложи се двама воини да го откопчат от господаря си. Ричард обаче не се предаваше и те едва успяваха да удържат бясно мятащия се и нанасящ удари около себе си граф.
Робърт Талбот последва зет си и пристъпи към Дъдли. Юмрукът на херцога улучи Дъдли в брадата.
Други двама войници се притекоха на помощ на господаря си.
— Страхлив кучи син! — извика Роджър на граф Лестър и се отскубна от баща си.
Момчето успя да ритне Дъдли по кокалчето, преди последният от войниците на графа да го усмири.
— Погрижете се за кутрето си, Идън! — изфуча Дъдли.
Дебре пристъпи към сина си, но Хол Багенал го задържа.
— Искате да ударите единствения си син, само защото се е застъпил за свой приятел?
— Базилдън, дълго чаках този момент — рече Дъдли и замахна да удари Ричард.
— Достатъчно, Лестър — извика Хол Багенал и извади меч. Насочил острието му към него, той добави: — Ако ударите сина ми, ще ви пронижа.
— Дебре, обезоръжете предателя — заповяда Дъдли.
Граф Идън отмести поглед от Робърт Дъдли към Хол Багенал. Той не споделяше гнева на Лестър, но и не искаше да си създава неприятности и да бъде обвинен в съзаклятие с враговете на короната. Дебре дълго се колеба, преди да стори нещо. Изглежда, накрая реши, че Дъдли ще излезе победител и посегна към меча на Багенал.
— Не мърдайте, господа — заповяда един глас.
— Който мръдне, е мъртъв — добави друг.
За част от секундата всички замръзнаха на местата си, преди да вдигнат поглед и да видят двамата уелски великани, които се бяха приближили незабелязано. Ричард престана да се бори и с облекчение видя Одо да пристъпва към граф Лестър и да опира върха на меча си във врата му.