— Ти си дъщеря на херцога — рече Одо. — Точно както и тя.
— Не точно — поправи го Кийли. — Аз съм негова незаконна дъщеря.
— Мисля, че трябва да се върнем у дома — обясни Хю. — Рис ще ни защити от Мадок.
На лицето на Кийли бе изписана неизмерима мъка.
— Аз нямам дом — прошепна тя със сломен глас. — Не е необходимо да споделяте изгнанието ми. Искам вие двамата да се върнете в Уелс.
Одо постави ръка върху нейната, а Хю — върху тази на брат си.
— Ние тримата сме едно — обясни Одо.
— Не бих могъл да го кажа по-добре — потвърди Хю.
— Със сигурност — отвърна Одо. — Защото нямаш и капка мозък.
Кийли не можа да не се разсмее и тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата на странноприемницата се отвори с трясък и този шум веднага привлече вниманието им. Мъж в ливрея с цветовете на херцог Лъдлоу прекрачи прага. Той обходи с поглед малцината гости и се насочи към масата на Кийли и братовчедите й.
— Вие ли сте жената, която тази сутрин е била в замъка Лъдлоу?
Обезпокоена, Кийли прехапа устни, преди най-сетне да кимне. Пратеникът извади един пергамент и й го подаде.
За миг Кийли остана неподвижна, смутено взирайки се в мъжа, след това пое пергамента. Бавно го отвори и го прочете. Най-сетне вдигна поглед и дари пратеника с пленителна усмивка.
— Да изчакам ли за отговор? — любезно попита мъжът, очарован от теменужено синия поглед на момичето.
— Бих желала да размисля.
Пратеникът кимна и без нито дума повече напусна странноприемницата.
— Дай да го прочета — рече Хю.
— Хайде стига, ти не можеш да четеш — напомни му Одо.
— Ти също — отвърна Хю.
— Никога не съм твърдял обратното. Е, момиче, добри ли са новините?
— Имам брат на име Хенри — разказа Кийли. — Пише, че през третата седмица на септември баща ни ще бъде в резиденцията си в Лондон. Бил сигурен, че там ще мога да разговарям с него, без да срещна пречки от страна на госпожица Моргана.
— Наистина добри новини — каза Одо.
— Тръгваме ли за Лондон? — примоли се Хю. — Не съм и сънувал, че ще попадна в самата бърлога на врага.
— Разбира се, че ще заминем за Лондон. — Одо плесна брат си по тила. — Кийли трябва да се срещне с баща си.
— Не е необходимо да идвате с мен в Лондон — обясни момичето. — Сигурна съм, че ще се оправя и сама.
— Наистина ли мислиш, че ще те пуснем да пътуваш сама? — попита Одо.
— Няма да се отървеш толкова лесно от нас — добави Хю.
— Не съм и искала — отвърна Кийли. — Е, добре, имаме ли достатъчно пари, за да платим сметката?
— Да, да, момичето ми, не си измъчвай главицата с подобни дреболии — повиши глас Одо. — Качи се горе и си почини добре. Тръгваме още днес следобед.
Кийли се надигна с усмивка. Тя се наведе, за да целуне братовчедите си по бузите.
— Много ви обичам — промълви момичето, което накара двамата великани да пламнат от смущение.
Едва изчакал Кийли да изчезне нагоре по стълбите, Хю поглед на въпросително брат си.
— А сега какво?
— Нямаме много пари — призна Одо. — Но това още не е причина за безпокойство. Ще изкараме до Лондон и няма да умрем от глад. Все ще ни падне нещо.
Вратата на странноприемницата отново се отвори и на прага застана висок, симпатичен мъж. Самоувереното му държание и изискано облекло крещеше: богат благородник. Знатният господин попита за гостилничаря и обяви на висок глас:
— Имам нужда от чиста стая и гореща баня. Ще остана около час, но, разбира се, ще платя цената за цял ден. Далече ли е замъкът Лъдлоу?
— Половин час по пътя, господине — отговори гостилничарят. — Моля, последвайте ме. Ще ви покажа най-хубавата си стая.
Одо, който не бе свалил поглед от благородника, се наведе към брат си и прошепна на ухото му:
— Тъкмо това ни трябваше.
Хю потръпна и го погледна ужасен.
— Това ли си мислиш, което мисля, че си мислиш?
— Какви, по дяволите, ги дрънкаш? — тросна се Одо на брат си и го сръга в ребрата. — Изразявай се ясно.
— За пладнешки грабеж може да увиснем на бесилото — тихо каза Хю.
— Наречи го просто преджобване — поправи го Одо. — И между другото, на въжето се умира по-бързо, отколкото от глад.
— А освен това няма да ни пипнат — прошепна Хю, а изражението му се разведри.
Одо го погледна смръщено.
— Откъде си толкова сигурен?
— Карнеолите са у мен — обясни Хю и извади от джоба си един от гладките, червено-кафяви камъни. — Кийли каза, че в тези камъни е скрита магия, която ще ни пази от зли сили. Има ги от Мегън.
Одо затвори очи, сякаш не можеше да понесе глупостта на брат си, и потисна желанието да го цапардоса.
— Зная съвършеното място за срещата с нашето приятелче — обясни той и се изправи. — Ела, да вървим.