— Докато Рис е жив, това няма да се случи — увери я Кийли. Искаше да спести грижите на майка си толкова кратко преди смъртта й.
— Макар и да те обича като сестра, Рис е само твой доведен брат и трябва да се подчинява на Мадок, ако не иска да бъде лишен от наследство — не се съгласи с нея Мегън. — Разбирам от тези неща, защото сама съм ги преживяла. Обещай ми да потърсиш баща си.
— Заклевам се. — Кийли нежно целуна майка си по бузата. — Къде да открия този Робърт Талбот?
На лицето на умиращата трепна усмивка.
— Робърт Талбот е херцог Лъдлоу. Кръвта нахлу в лицето на Кийли.
— Англичанин… херцог Лъдлоу?
Мегън само се усмихна.
— Аз съм проклета англичанка? — не можа да се сдържи Кийли.
Разтърсена от това разкритие, Кийли се взираше през прозореца. Бе възпитана да презира всичко английско, а сега узнаваше, че във вените й тече прокълнатата английска кръв. Къде бе родината й? Тук, в Уелс, където бе родена? Или в Англия, земята на врага? Или никъде?
— Научи децата си на всичко онова, което знаеш от мен — изтръгна я от мислите й Мегън.
Кийли отново се обърна към нея. Каква ужасна себичност, да мисли единствено за себе си, когато майка й умираше. Типично по английски.
— След време ще се срещнем в Самуийн — обеща Мегън. — Дай ми ръката си.
Тя очерта с пръст един кръг върху дланта на Кийли.
— Не забравяй, детето ми, животът е кръг без начало и край. Раждаш се, изживяваш живота си и умираш.
Мегън още веднъж очерта кръг върху дланта на дъщеря си и й обясни с мек, напевен глас:
— Раждаш се като дете, ставаш млада жена, а накрая стара жена… и умираш.
И трети път очерта Мегън кръг върху дланта на Кийли.
— Раждаш се, растеш, умираш. И после отново се раждаш.
Кийли усети как пръстите, които стискаха дланта й се отпуснаха и увиснаха безжизнено. Тя погледна в лицето на майка си, видя блажения израз, изписан върху него, и разбра, че майка й е поела по пътя към Великото приключение.
Момичето предано целуна ръката на мъртвата. След това се наведе, зарови лице на гърдите й и дълго плака.
Измина доста време, преди хлипането й да заглъхне. Изчерпана, Кийли отчаяно търсеше помощ от майка си.
Какво щеше да стане сега с нея? Бе изгубила не само майка си, но и своя дом. Въпреки че бе прекарала целия си живот в замъка на втория си баща, Кийли знаеше, че не е истинска Лойд и че мястото й не е сред тях. Сега бе съвсем сама на света.
Или може би не. Доведеният й брат я обичаше като истинска сестра. Също и братовчедите й Одо и Хю бяха искрено привързани към нея. А сега и този Робърт Талбот.
Измъчена, Кийли се изправи и се приближи към масата на майка си. След малко се върна до леглото с букет от дъбови листа и клонки и дълго бяло покривало, което миришеше на лавандула — уханието на майка й. От това ухание едва не полудя. Загубата й се струваше непрежалима. След като постави букета в ръцете на мъртвата и я целуна по бузата, Кийли промълви:
— До скоро… до Самуийн, мамо.
След това нахлузи церемониалните одежди върху стопилото се от болестта майчино тяло. Докосна медальона с глава на дракон, открояващ се върху бялата ленена блуза, и се помоли магията му да й даде вътрешната сила, от която щеше да има нужда.
Още веднъж си пое дълбоко дъх, за да се овладее, и по осветения от факли коридор се запъти към голямата зала. Влязла вътре, тя кимна на прислужниците на майка си, които побързаха да се заемат с приготвянето на тялото за погребението.
Сега Кийли стоеше сама на вратата и плъзна поглед по събралото се множество. Рис го нямаше, но верните й братовчеди, Одо и Хю, бяха тук. Като забелязаха колко е съсипана, те се завтекоха към нея.
Седнал начело на централната маса, Мадок погледна над халбата си с бира и видя момичето.
— Доста време й трябваше — с пиян глас изрева той.
Кийли отстъпи крачка назад, сякаш я бе ударил. Бе пребледняла като платно. Хората от свитата на Лойд ужасено затаиха дъх.
Как смееше да говори така за милата й майчица? Кийли понечи да се нахвърли върху него и да му даде да разбере, но братовчедите й я спряха навреме.
Одо и Хю превишаваха останалите мъже в залата поне с една глава, а онова, което не им достигаше в умствено отношение, компенсираха с невероятната си физическа сила. Сега те бяха застанали от двете й страни. Държаха я за ръцете и се опитваха да я успокоят.
Одо, по-възрастният от двамата, кимна по посока на барона.
— Няма смисъл да го дразниш.
— Къде е Рис? — попита Кийли.
— Замина с няколко от хората си за плячка — отвърна Хю.
Кийли бе изненадана.
— Искаш да кажеш, че обикаля наоколо за плячка, докато мама умира?