Ричард го последва покрай дузината мъже и жени от свитата на херцога, които бяха подслушвали зад вратата, а след това нагоре по стълбището към една от спалните. След тях вървяха госпожа Даун, Одо и Хю. По нареждане на графинята двамата уелски великани останаха в коридора.
След като бе поставил Кийли на леглото, Ричард се вгледа в лицето, което бе сънувал цяла нощ. Момичето изглеждаше по-очарователно, отколкото го помнеше той — красотата и ранимостта й му напомняха за някоя рядка екзотична пеперуда.
Кийли бавно се съвземаше. Когато отвори очи, тя съзря над себе си смарагдените очи на графа и изписаната на лицето му тревога. Когато видя и угриженото изражение на херцога, Кийли направи опит да се надигне.
— Не бързайте да ставате, починете си — предупреди я Ричард и внимателно я положи обратно на леглото.
Момичето последва съвета му.
— Боли ли ви нещо? — попита госпожа Даун, която седеше на ръба на леглото.
Кийли поклати глава, което отново накара стомаха й да се разбунтува. Тя побърза да сложи ръка пред устата си.
— Да не сте яли нещо развалено? — попита Ричард.
— Не, присъствието ви тук съвсем ми развали апетита.
Блестящите му смарагдени очи не се откъсваха от нейните.
— А на закуска?
— Не съм закусвала.
— Дете мое, кога сте яли за последен път? — попита Робърт Талбот
— Май завчера вечерта.
— Глупаво дете — поклати глава госпожа Даун, доволна, че за тази болест лесно можеше да се намери лек.
Кийли я видя как прекоси стаята, отвори вратата и повика Мийд. Само след няколко минути икономът се появи и изслуша нарежданията, които графинята му даде с тих глас. Мъжът кимна и изчезна.
— Скоро ще се почувстваш по-добре, скъпа — окуражи я баща й.
— Госпожа Даун поръча за вас лека следобедна закуска — обясни графът.
— След това ще се наспиш — добави херцогът. — Остани в леглото до утре сутринта.
Кийли съзнаваше, че всички се безпокоят за нея, но се чувстваше неудобно, легнала пред тези непознати хора. Отгоре на всичко графът жадно я поглъщаше с очи. Струваше й се, че младият мъж е по-гладен и от нея.
— Ще ви изпратя — обърна се към графа Робърт Талбот.
Преди да напусне стаята, Ричард се усмихна на Кийли.
— Сигурен съм, че скоро ще се почувствате по-добре.
— Какво ще стане с братовчедите ми? — извика момичето след двамата мъже, които вече бяха на вратата. — Одо и Хю имат нужда от мен.
— Братовчедите ти са мои гости толкова дълго, колкото пожелаят — увери я херцогът.
Погледът на Кийли се премести от баща й към графа, чието лице неочаквано бе станало непроницаемо. Тя кимна и се отпусна във възглавниците.
— На момичето му няма нищо. Припаднала е, защото стомахът й е бил празен — обясни херцогът на Одо и Хю, които все още стояха пред вратата. — Върнете се в залата. Мийд ще ви донесе нещо за ядене и ще ви намери място на трапезата ми.
— Много благодаря, ваша светлост — поклони се Одо, без да откъсва очи от графа.
— Да, това е голяма чест за нас — добави Хю, — особено като се има предвид, че сте англичани…
Одо сръга брат си в ребрата и се извини.
— Той е глупак и не знае какво говори, ваша светлост.
— Разбирам — отвърна херцогът и потисна една усмивка, докато двамата уелсци не се отдалечиха по коридора. Обръщайки се към Ричард, той обясни: — Ще ме извините ли, Девъро? Бих желал да правя компания на дъщеря си, докато се храни.
Ричард кимна и хвърли поглед към вратата на спалнята.
— Мога ли да ви помоля за позволение да я ухажвам?
Подсмихвайки се, херцогът го потупа по рамото.
— И аз се чувствах като вас, когато за пръв път видях майка й. Но до слуха ми достигна славата, на която се радвате сред жените. Почтени ли са намеренията ви?
— Никога не си играя с неомъжени невинни агънца — отвърна сродяването на нашите два рода ми се струва изключително добра перспектива.
— Тогава навярно скоро ще поискате ръката й — пошегува се херцогът, но в шегата му имаше и голяма доза сериозност.
— Още е прекалено рано за това — повдигна едната си вежда Ричард. — Кийли припадна само при вида ми, но може би ще ми се удаде да накарам младата дама да промени мнението си за мен.
Неочаквано херцогът улови младежа за ръката.
— Предупреждавам ви, Девъро. В случай че намеренията ви не са абсолютно почтени, ще се видя принуден да ви убия.
— Разбирам, ваша светлост. — След тези думи Ричард се отдалечи по коридора и изчезна надолу по стълбите.
— Какво, по дяволите, да правя сега? — с натежало сърце се питаше херцогът.
Първородната му дъщеря смяташе себе си за извънбрачно дете, но херцогът и Мегън Глендоуър бяха женени, макар и тайно. Кийли бе негова законна наследница.