Без да забележи, Кийли докосна устните си с пръсти. С какво удоволствие би се оставила на чувствените му устни, които…
Свещени камъни! Кийли подскочи, ужасена от насоката, която бяха взели мислите й. Графът бе опасен, достоен за презрение англичанин. Истинска напаст. Или не? Кийли си даваше сметка, че вече не бе толкова сигурна в това, както само преди няколко дена. Тази нова несигурност й създаваше много грижи и тя се вгледа отново през прозореца.
След няколко минути се появи госпожа Даун. В ръцете си държеше рокля от виолетов и златен брокат и подходящи обувки.
В живота си Кийли не бе виждала толкова прекрасна дреха.
— Но тази рокля не е моя — рече тя.
Госпожа Даун се усмихна.
— Роклята и обувките са на Моргана, вашата по-малка сестра.
— Не мога да нося чужди дрехи и обувки — поклати глава Кийли, въпреки че изкушението бе прекалено голямо. Тя стоеше, неспособна да откъсне очи от великолепната рокля.
— Баща ви ме помоли да избера нещо, което би ви подхождало — обясни графинята.
— Госпожица Моргана няма ли да се разсърди, когато научи, че съм я обличала? — попита Кийли.
— Разбира се… и точно това е най-хубавото в цялата история.
— Тогава не мога.
— Баща ви се опитва да направи за вас всичко, което е по силите му — помаха й с пръст госпожа Даун. — Нали не искате да се покажете неблагодарна?
Кийли въздъхна. Негова светлост я бе поканил да живее в дома му. Тя наистина не искаше да изглежда неблагодарна.
— Виолетовият брокат подхожда на красивите ви очи — опита се да бъде възможно най-убедителна графинята. — Освен това… граф Базилдън би желал да ви посети днес следобед.
— Но защо? — Кийли усети, че се задушава.
— Изглежда Девъро е пленен от красотата ви — отвърна госпожа Даун. — Ще ви помогна с фризурата.
— Но на една графиня не подобава…
— Гледайте на мен като на леля — великодушно предложи госпожа Даун, но след това сбърчи чело. — Не, не върви. Все още съм прекалено млада, за да имам осемнадесетгодишна племенница. Гледайте на мен като на своя по-голяма и по-опитна сестра.
Кийли преглътна една усмивка, облече роклята и нахлузи обувките. След това, грейнала от радост, погледна графинята.
— Не мога да повярвам, стават ми идеално.
— Колко сте красива — одобрително рече госпожа Даун. — Искате ли да се погледнете в огледалото?
Кийли кимна нетърпеливо като малко момиченце.
Госпожа Даун отвори вратата и направи знак на Кийли да я последва. Минавайки през коридора, те попаднаха в стаята на херцога.
Огромното помещение бе пищно украсено. Персийски килими покриваха пода, а по стените висяха пъстри гоблени. В стаята проникваше смекчена от завесите слънчева светлина. Зад един параван Кийли видя огледало.
Когато застана пред него, долната й челюст увисна от изненада. Тя ли бе прекрасното видение, което я гледаше отсреща?
Украсената с брокат рокля беше доста тясна от кръста нагоре и имаше дълбоко изрязано деколте. Дългите, тесни ръкави завършваха с прекрасна дантела.
Кийли приличаше на принцеса и се чувстваше като такава. Тя грейна от радост, но след миг, когато погледът й попадна върху дръзкото деколте, лицето й помръкна. Това бе най-дълбокото деколте, което някога бе носила. Медальонът блестеше върху безупречния тен на кожата й и привличаше погледа върху основата на гърдите й. Кийли несигурно прехапа устни.
Госпожа Даун не можа да скрие усмивката си при вида на смущението й.
— Сигурна съм, че Моргана никога не е изглеждала по-красива.
— Може би моите дрехи ми подхождаха повече — плахо рече Кийли. — Корсажът е прекалено предизвикателен, не смятате ли?
— В сравнение с онова, което може да се види в кралския двор, е самата невинност — възрази графинята. — Хайде, елате, скъпа моя. Баща ви ни очаква.
Кийли се зарадва, че не се налагаше да носи собствената си отегчителна рокля и последва графинята по коридора и надолу по стълбите.
— Много ви благодаря, госпожо — прошепна на спътницата си Кийли, преди да влязат в залата, където херцогът наистина вече ги очакваше.
Графинята я прегърна топло и се отдалечи, оставяйки я насаме с баща и.
Робърт Талбот седеше пред камината, но когато видя момичето да влиза, се изправи. Огледа я от главата до петите, след което тръгна към нея, за да я поздрави.