— Едно копеле? — извика Уилис и изпръхтя иронично. — Като си представи човек, най-богатият граф на Англия да ухажва едно копеле! Елизабет никога няма да одобри подобен брак. Защо не я направиш своя любовница? Не, да я направим двамата своя любовница! Помисли само за приятните часове…
Ричард скочи гневно, което накара Уилис да трепне вътрешно.
— С Елизабет ще се оправя — обясни Ричард. — Ако нямаш нищо против, Уилис, до утре сутринта имам да прегледам още цяла купчина документи. Няма да мога да се радвам на никоя жена повече, в случай че изгубя главата си — ако разбираш какво имам предвид.
Без да обръща внимание на гнева на приятеля си, Уилис се надигна от креслото. В момента, в който подаваше ръка на Ричард, се почука на вратата.
Дженингс, икономът на графа, подаде глава.
— Ваша светлост, госпожица Глендоуър желае да говори с вас. Ще я приемете ли?
На лицето на графа трепна изненадана усмивка.
— Моля, поканете госпожица Глендоуър.
— Имаш дяволски късмет — забеляза Уилис.
— Късмет и успех са две различни неща — отвърна Ричард.
В този момент в кабинета се появи Кийли. Носеше рокля от розов кашмир, която подчертаваше свежата руменина на страните й. Подходящ шал подсилваше ефекта от роклята — изкусителна и все пак семпла.
— Добре дошла, госпожице — поздрави я Ричард.
Двамата мъже пристъпиха насреща й.
Кийли ги дари с най-любезната си усмивка и хвърли кос поглед към Уилис Смит.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — нервно се извини тя. — Мога да дойда някой друг ден.
— Госпожице Глендоуър, позволете да ви представя барон Уилис Смит — прекъсна я Ричард. — Уил тъкмо си тръгваше.
Баронът й се усмихна, при което по гърба на Кийли полазиха тръпки. Когато се наведе над ръката й, тя едва не я отдръпна неволно. Ах, защо не бе видяла тази опасност?
Смит се обърна към Ричард.
— Ще се видим в двора. — С тези думи баронът напусна кабинета на своя приятел.
Кийли чу вратата да се захлопва зад нея. Огледа се и остана изненадана от интериора.
В стаята се долавяше някакво неотразимо мъжко излъчване. Под прозореца имаше чудесно изработено писалище от тежко дъбово дърво. Две от стените бяха отрупани с книги чак до тавана, а на четвъртата стена имаше голяма камина, в която приятно пращеше слаб огън. Пред нея бяха поставени две удобни на вид кресла.
Момичето нерешително премести поглед към Ричард. Облеченият в черно граф бе въплъщение на небрежната елегантност. Заедно с черната копринена риза, тесните бричове и ботушите му придаваха заплашителен вид. Само огненочервената коса и смарагдени очи се открояваха на черния фон.
Свещени камъни! — помисли си Кийли и сведе поглед. Никога преди не бе виждала толкова красив мъж. Дали не сбърка, идвайки тук? Жалко, че зависеше от милостта му и не можеше да отвърне по подобаващ начин на арогантността му. А от нея той изглежда имаше в излишък.
Мили боже! — мислеше в това време Ричард, поглъщайки я с очи. Никога преди не бе виждал толкова очарователно същество. Въпреки бедността си, момичето имаше държание на графиня. Дали негова светлост знаеше, че дъщеря му е тук? Ричард се съмняваше.
Никой от двамата не продумваше. Излъчването на графа толкова объркваше Кийли, че тя не дръзваше да вдигне поглед. Копнееше мъжът да сложи край на мълчанието.
Най-сетне си пое дълбоко дъх и плахо се усмихна, вперила поглед в гърдите на графа, на което той отговори с усмивка. Леко извърнала глава нагоре, Кийли го погледна. Със своите над шест фута той бе почти с две глави по-висок от нея.
— Какво ви води тук? — попита графът.
— Аз… става дума за важен въпрос, който се налага да обсъдим, милорд.
Ричард повдигна вежда.
— Господарю мой! — подразни я той. — Мислех, че съм просто един лорд.
Болезнено засегната, Кийли сведе поглед и отново се взря в гърдите му.
— Вече ви се извиних за вчерашното си държание.
— Така е — съгласи се Ричард. Погледът му се плъзна към писалището, където го чакаше още много работа. Трябваше да изготви доклада за кралицата, така че, ако успееше да накара младата дама да почака, щеше да има възможност да се наслади на компанията й по-дълго. — За нещастие ме заварвате в неподходящ момент — обясни Ричард. — Трябва да прегледам всички тези документи. Кралицата ме очаква утре рано сутринта. Имате ли нещо против да почакате малко, а след това да вечеряте с мен?
— Напротив — с благодарност прие отсрочката Кийли. Един английски граф с пълен стомах навярно би се показал по-отстъпчив.
— Четете ли? — попита я Ричард, посочвайки книгите на стената.
Леко вирнала брадичка, Кийли отвърна: