— Аз също — съгласи се Одо.
Кийли вдигна поглед към небето. На запад залязващото слънце пламтеше в златно, докато на изток бързо се смрачаваше. Всичко наоколо бе потънало в пастелните есенни цветове — магия от червено, златно и жълто.
— С помощта на богинята майка всичко е възможно — обясни на братовчедите си Кийли. — Но трябва да ви кажа, че в момента нямам необходимите свещи и билки. Така че, за да не предизвикваме съдбата, не се мяркайте пред графа. Разбрано?
Одо и Хю кимнаха едновременно.
На Кийли й се прииска да бе взела със себе си торбата с магическите камъни и ритуалната роба, но не желаеше да рискува и да се връща в къщата, за да ги вземе. Вместо това тя просто събра осем камъка и ги подреди в кръг на земята, така че на запад кръгът да остане отворен.
— Искате ли да дойдете? — попита братовчедите си.
Двамата поклатиха глави.
След като бе влязла в кръга от запад и го бе затворила с последния камък, Кийли рече:
— Смущаващите мисли остават вън.
Сега тя спря в средата на кръга и придърпа шала над главата си. Завъртя се три пъти, докато отново не застана с лице на запад. След това затвори очи и се съсредоточи върху дишането си.
— Могъщите Майка Земя и Татко Слънце са с нас — поде тя. — Дарете ни с невидимо покривало и здрава броня и ние ще се преборим със страха.
След това пристъпи на запад и развали магията, вдигайки единия от камъните, който хвърли през лявото си рамо.
— Всичко ще бъде наред — обясни тя, когато отново се присъедини към братовчедите си.
— Вече почти стана време за вечеря — рече Одо. — Хайде да се прибираме, малката.
Кийли кимна, но сложи ръка на бузата на Хю.
— По-добре ли се чувстваш сега?
Хю кимна ухилен.
— Тогава вървете напред, аз идвам след малко.
Останала сама, Кийли се приближи до един огромен дъб. Тя докосна стеблото му, обви ръце около него и прошепна:
— Ти си много силен, приятелю. Знаех, че ще бъде чудесно да те докосна. — Тя се притисна още по-плътно към дървото. — От първия миг, в който те видях, разбрах, че двамата с теб ще станем приятели.
Докато Кийли призоваваше невидимите сили на вселената, Ричард Девъро седеше в кабинета на херцог Лъдлоу. Графът пое чаша мадейра, облегна се в креслото си и протегна крака.
— Ето твоята, скъпа. — Херцогът подаде на госпожа Даун нейната чаша с вино. След това се обърна към графа: — Какво ви води насам, Девъро?
— Много ми е неприятно… Боя се да не ви нараня с онова, което бих желал да ви кажа, ваша светлост.
Лицето на херцога остана безизразно. Той очевидно очакваше гостът му да продължи.
— Боя се, че интересът ми към Моргана е бил временно увлечение — обясни Ричард. — Съжалявам за причиненото безпокойство.
— Това е най-добрата новина за тази седмица — обади се госпожа Даун, което й спечели укорителен поглед от страна на херцога.
— „Докато смъртта ни раздели“ може да трае доста дълго — рече херцогът. — Един мъж не бива да се жени за жена, която не обича.
— Благодаря за разбирането, ваша светлост — отвърна Ричард и постави чашата си на масата. Той стана и се приближи към прозореца. — Бих искал да ви помоля за ръката на госпожица Кийли.
— Знаех си! — госпожа Даун плесна с ръце. — Каква чудесна двойка ще бъдат Ричард и Кийли. Не мислиш ли, Тали?
— Нямам нищо против тази връзка — съгласи се херцогът.
Ричард хвърли бегъл поглед през рамо и се усмихна на сцената, която се разиграваше зад прозореца. Обектът на неговото желание играеше с братовчедите си някаква непозната за графа игра. Гледката на обикалящата в кръг като малко момиченце Кийли и послушните като кученца великани го трогна. Той почти бе склонен да им прости, че го бяха ограбили.
— Слушате ли ме? — изтръгна го от унеса му гласът на херцога. Ричард се обърна и се усмихна смутено.
— Тъкмо се наслаждавах на гледката.
— Истинската любов често избива в най-чудновато държание — констатира госпожа Даун.
Херцогът направи гримаса, но се въздържа от коментар.
— Одобрявам тази връзка — рече той. — Но последна има думата дъщеря ми. Никога няма да принудя някое от децата си да застане пред олтара с човек, когото не обича.
— Тогава не виждам никаква пречка — отвърна Ричард. — Вчера, когато Кийли ме посети, изглеждаше доста благосклонна към мен.
— Кийли ви е посетила? — учудено повтори херцогът.
— Вечеряхме заедно — обясни Ричард. — Въпреки иначе не особено доброто име, което ми е излязло, мога да ви уверя, че става дума за една съвсем невинна вечеря.
— Чеси, бъди така добра — обърна се херцогът към госпожа Даун, — кажи, моля те, на Мийд да доведе Кийли.