Ричард хвърли поглед през рамо и рече:
— Ще намерите госпожица Кийли в градината… тя тъкмо прегръща едно дърво.
Херцогът подскочи и побърза да се приближи към прозореца — тъкмо навреме, за да види как дъщеря му целуваше един дъб. Ричард учудено погледна херцога.
— Това е уелски обичай — излъга Робърт Талбот. — Да целунеш дъб, носи късмет на дома. Колко мило от нейна страна.
Ричард се усмихна с облекчение.
— Наистина изключително мило, ваша светлост.
Престъпила прага на кабинета, Кийли се стъписа. Какво търсеше тук графът? Започна да я завладява страх. Дали посещението му нямаше нещо общо с Одо и Хю? Как бе могла да повярва на един англичанин! Целият този проклет народ не притежаваше и капчица чувство за чест.
Ричард усмихнато пристъпи към нея и й целуна ръка, преди да надникне в гневните теменужени очи. Защо бе толкова ядосана. Та той дори не бе продумал.
Ричард топло стисна ръката й:
— На какво играеше в градината?
Кийли зяпна:
— Аз… да играя в градината?
— Въртеше се в кръг, а братовчедите ти стояха и те наблюдаваха.
— Братовчедите ми?
— Одо и Хю, не си ли спомняш?
— Напротив, спомням си — отклони въпроса му Кийли.
— Седни, съкровище — Ричард я отведе до едно кресло. — Баща ти има да ти каже нещо важно.
— Да не би Мадок да е умрял? — обнадеждена попита Кийли. В такъв случай тя можеше веднага да поеме обратно към Уелс.
Устните на херцога трепнаха.
— От Уелс все още нямам никакви новини, дете мое.
— Баща ти е съгласен да благослови брака ни — обясни Ричард. — Можем да се оженим, ако ме искаш за съпруг, скъпа.
Кийли подскочи и зяпна графа с отворена уста.
— Да се оженим? — Гласът й секна — толкова голяма бе изненадата.
— Ах, какво удоволствие ще бъде подготовката на тази сватба — пърхаше от щастие госпожа Даун. — Това ще бъде сватбата на десетилетието.
— Какво ще кажеш за предложението на графа, дете мое? — попита дъщеря си херцогът.
Кийли отмести поглед от графа към херцога. Дали баща й не се опитваше да се отърве от нея? Нямаше никакво намерение да се омъжва, а още по-малко за един англичанин. Знаеше, че причината за всички несгоди на жените се крие в безскрупулната мъжка природа. Нещастният живот на Мегън бе доказателство за това. Момичето си бе извлякло поука от грешките на майка си. Кийли никога нямаше да позволи да я принудят да се омъжи, но заради Одо и Хю трябваше да се измъкне от тази клопка много предпазливо. Графът можеше да промени мнението си.
— Изключително съм поласкана от предложението на графа — вежливо отвърна Кийли, — но не мога да приема.
Ричард, който не бе свикнал някой да проваля плановете му, не повярва на ушите си. Невъзможно бе да му откаже.
— Какво казахте току-що?
— Всяка жена би била горда да ви нарече свой съпруг — продължи Кийли. — Но аз пристигнах в Англия, за да открия… негова светлост. Невъзможно е сега да се омъжа и да се разделя с него.
— Ще живееш съвсем наблизо, скъпо дете — усмихна се херцогът. — Девъро е най-желаният ерген на Англия, а една жена без мъж е като царство без владетел. Освен това много момичета на твоята възраст вече се радват на рожби. Не съм ли прав, Чеси?
Кийли не отстъпваше.
— В случай че… в случай, че желаете да напусна дома ви, мога да се върна в Уелс…
— Какво, по дяволите, не харесваш в мен? — избухна Ричард за пръв път в целия си подреден и предвидим живот на възрастен. Как дръзваше това, дошло бог знае от къде момиче да отказва на прочутия граф Базилдън?
— Вие сте англичанин — отвърна не по-малко гневната Кийли, сякаш това обясняваше всичко.
— Ти си почти също толкова англичанка, колкото и аз.
— Моята родина е Уелс!
— Една жена в твоето положение би трябвало да е благодарна за всяка сносна възможност, а не да отхвърля предложението на най-прочутия граф на Англия.
При това оскърбление Кийли пламна. Знаеше за какво говори той. Често бе чувала подобни думи. Графът се изразяваше само малко по-изискано от всички останали. По някакви неизвестни на самата нея причини тя се бе надявала на друго отношение.
— Внимавайте какво говорите, Базилдън — гневно скочи херцогът.
Кийли стана и се приближи до графа.
— За какво положение говорите? — презрително попита тя.
Ричард я стрелна с поглед.
— Положението ти на копеле на един благородник.
— Достатъчно! — извика Робърт Талбот и удари с юмрук по масата.
— Всички дракони бълват огън — рече Кийли, задъхвайки се. Без нито дума повече, тя се запъти към вратата.
Ричард се втурна след нея.
— Прощавай — извини се той, улавяйки момичето над лакътя. — Аз… не мислех това, което казах.