Беше й тежко на сърцето, а мислите й се въртяха все около графа. Ричард й изглеждаше величествен като Татко Слънце, като някой оживял езически бог, но човешката душа беше потайна и непредвидима. Наистина й бе обещал да запази в тайна престъплението на братовчедите й, но когато я нарече копеле, прояви английското си коравосърдечие. За нещастие дори едно копеле може да има надежди, мечти и чувства.
Кийли въздъхна сломено. Искаше й се да се бяха запознали при други обстоятелства — по друго време и на друго място. Светът на графа никога нямаше да бъде неин. Ако беше приела да се омъжи за него, той скоро щеше да съжали, че я е направил своя съпруга. Не можеше да живее без любов. Освен това един английски граф никога нямаше да одобри това, че е езичница.
Когато най-сетне стана от леглото, погледът й попадна върху нощната масичка — там беше оставена табла със закуска. До нея имаше огромен букет от челебитки. Кийли седна в леглото и откри друг букет на пода до масичката. На столчето имаше трети, а четвърти — на пода пред камината.
Когато се огледа из стаята, Кийли неволно се усмихна. Цялата й спалня се бе превърнала в цветна градина.
— Време е за ставане — извика госпожа Даун от вратата. Тя остави върху леглото рокля от виолетова вълна, подходящ кашмирен шал и бяла ленена блуза с кръгло деколте. — Както обикновено съм ви донесла нещо хубаво за обличане.
— От кого са? — попита Кийли и посочи морето от цветове.
— Графът ги изпрати тази сутрин — отвърна госпожа Даун, — а аз самата ги внесох и подредих… Прислужниците щяха да ви събудят. Оставям ви да се облечете, скъпа. — Графинята прошумоля с пешите си и изчезна по коридора.
Кийли гледаше букетите от челебитки. Изглежда графът искрено се надяваше да получи прошка. Дали все още искаше да се ожени за нея? Не приличаше на човек, който приема отказа за отговор.
Тя реши да започне сутрешния си тоалет, стана, протегна се и се запъти към паравана. Когато погледна зад него, тя избухна в смях. От нощното гърне също надничаше букет от челебитки.
След като се изми и облече, Кийли седна на ръба на леглото, хапна малко хляб и сирене и си пийна от млякото, което й бяха донесли. Чу да се чука на вратата и изненадано вдигна поглед от закуската си.
— Влез — извика тя.
В стаята се втурна графинята. Зад нея вървеше икономът на графа, който държеше сребърна табличка. Дженингс пристъпи към момичето и обяви:
— За вас, госпожице.
На табличката имаше сгънат пергамент, а до него букет от богородички и теменужки.
Кийли взе букета и го помириса. След това посегна към писмото.
— На езика на цветята теменужките означават любов — обясни госпожа Даун. — А богородичките — сбогуване.
Графът се отказва, реши Кийли. Какво изпитваше — облекчение или разочарование?
Писмото не съдържаше нито обръщение, нито подпис. С едри букви бяха написани следните думи:
Не исках да те нараня. Моля те, прости ми.
Графът съжалява, заключи Кийли. Какви ли усилия трябва да му е коствало да се извини на едно копеле, пък било то и копелето на благородник? Вече бе неспособна да му се сърди.
Кийли погледна към Дженингс и каза:
— Предайте на графа, че отговорът ми е да.
— Много благодаря, госпожице. — Дженингс се поколеба, след което добави: — Графът ме помоли да ви предам, че би се извинил лично, но заради нараняването си трябва да пази леглото.
— Нараняване? — повториха в един глас Кийли и госпожа Даун.
— Глезенът — поясни Дженингс. — Предполага, че е изкълчен.
— Скъпа, трябва да посетите графа — рече графинята, обръщайки се към Кийли — и лично да приемете извинението му.
Кийли угрижено смръщи чело.
— Как графът лекува изкълчването? — попита тя. Когато икономът само сви рамене, Кийли обясни: — Предайте му, че ще го посетя около четири часа и ще донеса нещо за крака му.
— Много благодаря, госпожице. — Дженингс напусна спалнята на Кийли.
— Може ли да помоля готвача да приготви мехлем за глезена на графа? — обърна се Кийли към графинята.
— Какво ви трябва?
— Смес от махаон2 и масло от пупалка.
— Сама ще се погрижа за това — каза графинята и напусна стаята.
Кийли промени мнението си за графа. Красотата и неповторимият мирис на морето от букети й повдигнаха настроението. Не беше съвсем безразлична към Ричард, който, изглежда, не бе просто един безсърдечен англичанин. Очевидно доброто и злото в него се бореха и момичето се надяваше тази битка да има благоприятен изход.
След пладне слънцето успя да разкъса завесата от облаци. В четири следобед, когато Татко Слънце започна да се спуска на запад, Кийли излезе от къщата и се запъти към дома на графа с шишенце течност в ръце.