Провря се през дупката в плета и вече бе в имението на графа. Момичето плъзна поглед по поддържаната морава и замръзна. Стъписана, тя затвори очи. Трябва да се бе заблудила. Когато отново погледна, нищо не се бе променило.
В края на моравата като стари приятели стояха три дървета. Кийли разпозна бялото на свещената бреза, тъмнозеленото на свещената ела и най-свещеното от всички дървета — могъщия дъб. Човек рядко можеше да ги види заедно. Кийли бе озадачена.
Тя постави показалец на устните си и затвори очи, за да размисли. Спомни си предсказанието на Мегън:
Търси приятелството на момците, но щастието си ще намериш там, където сплитат клони бреза, ела и дъб.
Кийли поклати глава. Не искаше да повярва на очите си. Невъзможно бе това да е мястото от предсказанието. Из Англия и Уелс растяха безброй брези, ели и дъбове. Така че навярно имаше стотици такива свети места. Кийли реши при първа възможност да се върне и да се помоли тук, може би по Самуийн.
— Последвайте ме, госпожице — посрещна я във фоайето Дженингс. Мъжът се запъти към стълбището.
— Къде ме водите? — попита Кийли.
— Графът е на легло — отвърна Дженингс — и не може да слезе, за да ви посрещне лично.
Кийли нервно облиза устни. Звучи съвсем убедително — помисли си тя. Графът си бе изкълчил крака, иначе сам щеше да дойде в дома на Талбот, за да й се извини. Тя кимна и последва иконома нагоре по стълбището.
Ричард бе обут в тесни черни панталони и черна копринена риза, която не бе закопчал, така че изпод нея се подаваха бакъреночервените косми на гърдите му. Когато Кийли влезе в стаята, графът лежеше в леглото. Погледът й веднага бе привлечен от пищната му огненочервена грива, която блестеше с цвета на залязващото слънце, и хладните смарагдено зелени очи.
При вида на този древен езически бог дъхът на Кийли секна. Момичето изпита желание веднага да се обърне и да избяга, но за това вече бе прекалено късно. Тя вдигна поглед и смарагдено зелените му очи я покориха.
— Благодаря, че дойдохте, госпожице — поздрави я Ричард. Прислужникът премести един стол по-близо до леглото, след това напусна стаята.
— Наричай ме Кийли.
— Тогава ти трябва да ми казваш Ричард. — Топлата му усмивка можеше да разтопи ледове.
Кийли се усмихна в отговор и седна до него на леглото, за да прегледа крака му. Свещени камъни! Дори ходилата на този мъж бяха възхитителни.
— Не виждам никакъв отток — каза тя. — Кой е навехнатият крак?
— И двата.
Кийли го погледна недоверчиво.
— Най-напред си навехнах десния глезен — обясни Ричард. — А след това, докато изкачвах стълбите, и левия.
— Това масло ще помогне. — Кийли капна няколко капки на дланта си и подаде шишенцето на графа. След това постави десния му крак в скута си и започна да втрива маслото в кожата му. — Промени ли мнението си по въпроса с братовчедите ми?
— Може би.
Кийли подскочи, но след като видя, че мъжът се усмихва, разбра, че само се бе пошегувал.
— Ти също открадна нещо — подразни го на свой ред тя. — Целуна ме, без да поискаш позволение.
— Това едва ли може да се нарече целувка — отвърна Ричард. — А и ако всеки мъж, целунал някое хубаво момиче, биваше съден за кражба, едва ли щеше да остане жив англичанин. — Той се взря в очите й и добави: — Но това навярно би ти допаднало, прав ли съм?
Кийли мълчеше, но на устните й играеше усмивка.
— Ако сега ми подариш една страстна целувка — опита се да я подмами той, — сме квит с братовчедите ти.
— Изнудването е незаконно — напомни му Кийли.
— Защо да не се отдадем на престъпен живот? — предложи Ричард, навеждайки се напред. — Можем да направим обирите и изнудването свой специалитет.
Кийли му хвърли унищожителен поглед.
— Е, добре, тогава ми разкажи за себе си — промени темата той.
— Няма нищо за разказване.
— Аз имам три по-възрастни сестри — започна да й разказва за себе си Ричард, опитвайки се по този начин да изкопчи нещо повече от нея. — Катрин, най-голямата от всички ни, е на тридесет, след нея идва Бриджит, която е на двадесет и осем, и Хедър — на двадесет и шест.
— Винаги съм мечтала за голямо семейство и най-вече за сестра — призна Кийли. — Разкажи ми за сестрите си.
— Сестрите ми ме тормозеха безмилостно и не проявяваха и капчица респект към подрастващия граф.
Кийли се засмя.
— Те също ли са сред придворните на Елизабет?
— За съжаление никоя от тях не живее в Англия.
— Разкажи ми как те измъчваха.