Ричард повдигна едната си бакъреночервена вежда и въпросително погледна събеседницата си.
— Да не би да ти трябват идеи?
Смеейки се, Кийли постави левия му крак върху леглото и започна да масажира глезена с масло.
— Имаш твърде странно име — забеляза Ричард.
— Кийли означава красавица.
— Колко подходящо. Ричард означава могъщ владетел.
Кийли се подсмихна. По самонадеяност той не отстъпваше дори на крал.
— На колко години си? — попита тя.
— На шестия ден от май ще направя двадесет и пет.
— Двамата с теб сме пълни противоположност! — обясни Кийли. — Ти си твърдоглав телец, а аз смъртоносен скорпион.
— Ти си прекалено крехка и нежна, за да бъдеш опасна — възрази Ричард.
— Мъжката арогантност говори с твоите уста. — Кийли престана да масажира крака му и потърси спасение от изкушението край прозореца.
Пастелните цветове на залеза бяха обагрили небето чак до хоризонта в нежно виолетово, тъмносиньо и кадифено черно. За Кийли минутите след залез слънце бяха другата любима част от деня.
Откъм Темза прииждаше все по-гъста и по-гъста мъгла. Тежка пелена от изпарения бе притиснала земята като любовник.
— Какво гледаш? — облегнат на възглавниците попита Ричард.
— Гледам отвъд хоризонта — без да се замисли, отвърна Кийли.
— Трябва да имаш превъзходно зрение. — Ричард скри една усмивка.
— Отвъд хоризонта се гледа със сърцето, не с очите.
— При тази мъгла Темза едва се вижда оттук.
— Виждам единствено дъха на дракона, никаква мъгла — отвърна тя.
— Къде е драконът?
— По-близо, отколкото си мислиш.
Кийли се извърна и за своя изненада видя, че графът е съблякъл ризата си. Хипнотизирана от рижите косми на гърдите му, тя пожела да имаше смелост да пристъпи до леглото и да зарови пръсти в тях. Дали не пареха?
— Харесва ли ти това, което виждаш? — с дрезгав глас попита Ричард.
Въпросът му я стъписа. Очите й изненадано потърсиха неговите, а страните й пламнаха. Отчаяно търсеше някоя хаплива реплика, но разумът й бе унизително парализиран.
— Трябва да си вървя — рече тя.
Ричард кимна, но направи отчаяна гримаса.
— Не би ли могла преди тръгване да ме разтриеш още малко?
Кийли се поколеба за част от секундата, но след това го дари с пленителна усмивка и се върна на мястото си на ръба на леглото. Тя изсипа още малко масло върху дланите си и започна да масажира десния му крак.
— Залезът е любимото ми време от деня — заговори Ричард.
Кийли го погледна изненадано.
— Моето любимо време е изгревът. Той изпълва сърцето ми с надежда.
— Толкова рано ли се будиш?
Кийли кимна.
— Обичам да посрещам новия ден.
— Знаеш ли, че всеки залез е различен?
— Както и всеки изгрев.
Сега, когато седяха толкова близо един до друг, Ричард търсеше погледа й.
— Очите ти са толкова красиви, че един мъж може да се изгуби в бездънната им, тайнствена синева.
Кийли се изчерви и сведе поглед.
— Много благодаря за цветята.
Ричард нежно повдигна брадичката й, така че сега най-сетне погледите им се срещнаха.
— Напомняш ми принцеса — рече той.
Кийли устоя на погледа му, докато лицето на мъжа се приближаваше към нейното. Чувствените му устни, които всеки момент щеше да усети върху своите, караха сърцето й да тръпне от възбуда.
Тя затвори очи. Устните им се докоснаха. Неговите бяха топли, нежни и настойчиви.
— Толкова сладка — промърмори той. Дъхът му се сля с нейния.
Устните му бяха така неустоими, а гласът — болезнено възбуждащ. Кийли се разтапяше. Силните му ръце я привлякоха към мускулестото мъжко тяло. Тя опря длани на раменете му.
Кийли се отдаде на това непознато, завладяващо чувство и отвърна на целувката му.
Окуражен, Ричард я целуна още по-страстно. Езикът му галеше устните, които се отваряха пред него като венчелистчетата на цвете под лъчите на слънцето. Мъжът веднага се възползва от възможността да опита сладостта на устата й.
Омагьосана от ласките на графа, Кийли трепереше в обятията му. Имаше чувството, че потъва в опияняващите му целувки и дори не усещаше, че езикът й отвръща на ласките на неговия.
Ричард я притегли при себе си на леглото. Сега устните му се откъснаха от нейните и започнаха — по-леки от крилцата на пеперуда — да я целуват по слепоочията, клепачите, шията.
Носена на крилете на непознато желание, Кийли не усети кога Ричард бе свалил блузата и ризата й. Сега поглъщаше гърдите на момичето с жадни очи. Той внимателно целуна зърната на гърдите й и нежно ги засмука, отприщвайки в тялото й истинска буря.
Сякаш я изпепеляваха огнени езици. Кийли гореше от желание. Сякаш от огромно разстояние дочуваше сладострастните стенания на някаква жена. Своите собствени. Забравила всичко, тя се притисна към тялото на мъжа.