— Не искам бижута и дрехи — изхлипа Кийли.
— По-тихо — смъмри я графинята. — Какво искате тогава?
— Искам само обич.
Сърцераздирателното й хълцане стигаше чак до горната част на стълбището, където стоеше Ричард. Той не можа да не се усмихне, въпреки че това му причини нетърпима болка — толкова подуто бе лицето му. Искаше тази екзотична красавица в леглото си, също и пътуването до Ирландия. Херцогът на Лъдлоу щеше да му поднесе всичко това на тепсия.
— Дженкинс, имам нужда от теб! — извика Ричард, опипвайки пулсиращото си от болка лице.
— Идвам, ваша светлост — дочу се гласът на иконома. — Само да успея да се изправя.
7
На другата сутрин есента разкри цялата си прелест. Лъчезарно синьо небе нежно докосваше хоризонта, а земята тръпнеше под милувките на лекия бриз — всичко обещаваше един от онези невероятни, съвършени есенни дни.
Кийли, изглежда, не забелязваше нищо от заобикалящия я рай. Момичето седеше между херцога и госпожа Даун и угрижено хапеше долната си устна. Покритата им лодка пое надолу по Темза към двореца Хемптън Корт, който се намираше на дванадесет мили югозападно от Лондон.
Тя със сигурност би се насладила на първия си излет по реката, ако мрачните предчувствия не я бяха направили сляпа за идиличния пейзаж. Почти не можеше да повярва, че отива да се срещне с английската кралица, за да я моли за позволение да се омъжи за този интригант, граф Базилдън.
Ако можеше да избира, Ричард Девъро бе последният мъж на света, когото би пожелала за съпруг. Изразителното му лице и дворцови маниери й допадаха, но той бе прекалено арогантен и лукав за нейния вкус. Типичен англичанин!
Щеше да се опита да избегне поставената й клопка. Вече бе имала доста безрадостно детство и не желаеше и бракът й да бъде такъв. Навярно съществуваше някаква възможност да избегне тази катастрофа. Как би могла да живее в чужда страна със съпруг, който не я обича?
— Да ви съпровождам до двора е също толкова ненужно, колкото и бракът ми с графа — тихо поде Кийли, хвърляйки кос поглед към баща си.
— Вече многократно ти обясних, че кралицата желае да те види, преди да даде съгласието си за бракът ти с Девъро — раздразнено отвърна херцогът. — Всичко вече е решено и не желая да чувам и дума повече по този въпрос.
Ах, защо е толкова неотстъпчив? — с огорчение си мислеше Кийли. Винаги бе копняла да открие истинския си баща, без дори за миг да й хрумне колко тиранични и непоносими можеха да са бащите.
— Осемнайсет години дори не бях чувала за вас — с обвинителен тон му напомни Кийли. — Как смеете просто така да се втурвате в живота ми и да раздавате заповеди?
— Вие се втурнахте в живота му — зашити херцога госпожа Даун. — Тук, в Англия, децата се подчиняват на родителите си.
— Аз не съм англичанка — заядливо забеляза Кийли.
— Достатъчно — гневно сложи край на спора херцогът. — След това, като се обърна към Кийли, добави: — Братовчедите ти са съгласни с решението ми.
— Извинете — каза Кийли със сведена глава. — Неуважителното ми и невъзпитано държание се дължи единствено на страха ми.
— Няма от какво да се боиш — увери я графинята и утешително потупа дланта й.
Херцогът обви ръка около раменете на дъщеря си и я притегли към себе си.
— Чеси ще ти обясни всичко, което трябва да знае една невеста, така че няма основание за безпокойство.
— Мястото ми не е тук — извика Кийли и впери пълните си със сълзи очи в тези на херцога. — Всички ще ми се смеят. Графът ще ме намрази. Аз съм никоя.
— Бракът с граф Базилдън ще накара хората да те зачитат и да се съобразяват с теб — обясни й госпожа Даун. — Повечето придворни дори ще се стремят да заслужат благоволението ти.
— Пристигнахме — обяви херцогът, когато лодката им наближи кея.
Кийли вдигна поглед. Пред нея се извисяваше Хемптън Корт с гората си от комини. Докъдето поглед стигаше, се простираше поддържана морава с пръснати по нея дървета, храсти и жив плет.
— Това изглежда по-скоро като кътче от неясното царство — със страхопочитание промърмори Кийли при тази гледка.
Робърт Талбот се подсмихна.
— Старият крал обичаше да впечатлява простосмъртните. С Хемптън Корт той си построи паметник.
Дворецът приличаше на мравуняк. Отвсякъде долиташе тропот на конски копита. Постоянно идваха и си отиваха търговци с пълни с всякакви стоки коли или благородници със своите семейства. В очите на посетителите се четеше надежда или разочарование.
Кийли попиваше с широко отворени очи суматохата наоколо. Хемптън Корт беше цял отделен свят със свой собствен живот, от чието лудешко темпо и се завиваше свят.