— Благородниците идват тук с надежда да спечелят власт — обясни госпожа Даун.
— Което често се оказва илюзия — добави херцогът.
Докато вървеше между двамата и местеше поглед от единия към другия, Кийли си мислеше: Това е техният свят. Мегън никога нямаше да е щастлива тук. Също толкова малко тук можеше да намери щастие и дъщеря й.
— Хората търсят тук богатство — обясни графинята.
— По-скоро шанс да го спечелят — поправи я херцогът.
— Търсят възможности за издигане и слава.
— А често биват прогонвани от двора по най-позорен начин.
Когато влязоха в двореца, херцогът поведе дамите си през лабиринт от коридори и безкрайни галерии. Лакеи в сини ливреи носеха табли с подбрани лакомства. Цяла армия прислужници носеха огромни количества дърва за камините, пред които чакаха други прислужници, за да запалят огън.
Внушителни благородници и техните дами, непрекъснато поздравяваха херцога и го спираха, за да се запознаят с непознатата млада красавица. Очите им бяха ококорени от любопитство.
Очарована, Кийли им отвръщаше с лъчезарна усмивка. Под роклите с предизвикателни деколтета дамите носеха кринолини, а ръцете и шиите им бяха отрупани с толкова много скъпоценни камъни, колкото човек трудно можеше да си представи. Мъжете бяха обути в тесни, стигащи до коляното панталони, към които носеха богато украсени с дантели брокатени жакети. Копчетата им бяха от скъпоценни камъни. Носеха също пъстри копринени чорапи, панделки със златни украшения и кожени обувки с елегантни катарами. Някои от тях имаха дори обеци по ушите, а по бузите — руж.
— Чувствам се ужасно неловко — прошепна Кийли, която се виждаше като врабче сред пауни.
— Не се безпокойте, скъпа. Изкуствената им елегантност бледнее пред естествена красота като вашата — обясни графинята, усмихнато кимайки на няколко придворни, които тъкмо минаваха покрай тях.
Когато най-сетне стигнаха залата за аудиенции, Кийли започна нервно да кърши ръце.
— И какво ще стане сега?
— Най-напред се успокойте — прошепна графинята.
Времето сякаш бе спряло. Кийли хвърли поглед към дъното на коридора и видя към тях да се приближават двама облечени в черно мъже. В мрачното си облекло тук те изглеждаха толкова не на място, колкото и самата тя. Държаха се като два сокола в клетка с канарчета.
За свое отчаяние Кийли установи, че по-високият от тях е Ричард Девъро. Въпреки че не можеше да му прости интригантството, при вида на подутото му и насинено лице сърцето й се сви. Сърбяха я ръцете да докосне раните му и да облекчи болката с магическите си способности.
Когато двамата мъже се приближиха, Кийли неловко сведе поглед. Издайническата руменина по страните й красноречиво говореше, че знае кой стои пред нея.
— Добро утро, ваша светлост — поздрави Ричард.
— Базилдън — кимна херцогът, — Бъргли.
— Скъпа графиньо — обърна се Ричард към госпожа Даун и се наведе над ръката й. Накрая целуна ръка и на Кийли и рече усмихнат: — Ранното ставане ви се отразява добре, безценна моя.
След това без следа от срам обясни на спътника си, мъж на средна възраст:
— Лорд Бъргли, позволете да ви представя госпожица Кийли Глендоуър, родна дъщеря на Лъдлоу и — надявам се — моя бъдеща съпруга.
Графът ни най-малко не се срамуваше от произхода й, но Кийли изпита желание да потъне в земята. Тя направи реверанс, без да посмее да вдигне поглед.
— Добро утро, млада госпожице — поздрави Бъргли и я огледа с възхищение. Изглежда това, което виждаше, му хареса. Той кимна на стражите, които стояха, кръстосали пики пред залата за аудиенции, и изчезна зад дебелата дъбова врата.
Кийли се чувстваше ужасно неловко. Усещаше погледа на графа върху себе си, затвори очи и, облегната на стената, се помоли на богинята майка за скорошното оздравяване на графа. Той изглежда бе забелязал безмълвното помръдване на устните й.
— Молиш се кралицата да отхвърли молбата ми ли? — попита Ричард.
Кийли отвори очи.
— Моля се за вашето оздравяване, милорд.
Това признание накара Ричард да се усмихне.
— Днес изглеждаш особено привлекателна. Розовата рокля подчертава по момичешки поруменелите ти страни.
Преди Кийли да успее да отговори, вратата към залата за аудиенции се отвори. Лорд Бъргли покани херцога и графа да влязат. Госпожа Даун и Кийли останаха да чакат в коридора.
— Успокойте се, скъпа — рече графинята. — Вие сте идеалната съпруга за Девъро.
— Защо го казвате?
— Бракът с вас ще му осигури три неща, които той страстно желае: вас, сродяването с баща ви и едно пътуване до Ирландия.