Кийли не издаде нито звук. Как един обикновен смъртен да говори с богиня?
— Хайде, говори — подкани я Елизабет.
Острият тон изплаши Кийли. Тя стоеше трепереща, широко отворила прекрасните си теменужено сини очи.
— Аз… чувствам се поласкана от възможността да застана пред ваше величество и съжалявам за неприятния повод и гнева, който той е предизвикал у вас — с треперещ глас обясни Кийли. — Зная, че ви очакват важни държавни дела и се извинявам, че отнемам от безценното ви време.
— Малката може и да е копеле — забеляза Елизабет, — но е наследила вашата дипломатичност, Лъдлоу. — След това отново обърна синьо-сивите си очи към момичето и го подкани: — Дете, бъдете кратка и кажете истината. Вярно ли е, че моят скъп Мидас ви е поставил в компрометиращо положение?
— Ваше величество, доброволно признавам, че бях заварен от негова светлост в леглото с дъщеря му — взе думата Ричард. — Готов съм да се оженя за нея.
В присъствието на кралицата Кийли бе прекалено развълнувана, за да обърне глава. Тя само изгледа графа с крайчеца на очите си. Думите му я накараха да пламне от срам. Не стига, че бе отнел девствеността й, ами сега смееше и да парадира със срама им пред кралицата на Англия!
— Вие, надут женкар! — извика Елизабет. — Би трябвало да ви направя с една глава по-нисък, задето сте посмял да посегнете на това невинно дете.
Отърсила се от първоначалния ужас, Кийли тъкмо се канеше да отвори уста, за да възрази, но херцогът бе по-бърз. Той светкавично запуши устата й с ръка и й даде знак да мълчи.
— Ще прекарам остатъка от октомври тук — обясни кралицата. — На десети ноември ви искам отново в Хемптън Корт. Ще се венчаете в кралския параклис. С това веднъж завинаги ще бъде сложена точка на тази абсурдна история. — Обръщайки се към херцога, тя попита: — А другата ви дъщеря?
— Моргана има цял списък с възможни…
— Омъжете малката за когото искате, освен за някой от братовчедите Дарили — прекъсна го кралицата и стана от трона си.
Херцогът падна на колене.
— Имам една последна молба, ваше величество.
Сивите очи на Елизабет го стрелнаха сурово.
— Насилвате късмета си, Лъдлоу.
Херцогът изглеждаше още по-твърдо решен. Теменужено сините му очи издържаха погледа на кралицата.
— Добре, казвайте тогава — подкани го Елизабет. — За какво става дума?
— Моля за позволение да се оженя за графиня Чешир — с твърд глас каза херцогът. — Имам предвид, когато Кийли вече няма да се нуждае от помощта й.
— Чешир вече е вкарала в гроба трима мъже — отвърна Елизабет, — но не ме е грижа дори ако решите да заведете пред олтара последната кухненска прислужница. От цялата тази брачна треска ме заболя глава. — След тези думи тя напусна залата.
— Глупаци, само леглото им е в главата — промърмори Бъргли и хвърли пълен с погнуса поглед към четиримата, след което побърза да настигне кралицата.
— Ще ви посетя днес следобед в Талбот Хаус, за да изготвим брачния договор — обърна се Ричард към херцога. Младият мъж се усмихна на Кийли, целуна й ръка и излетя през вратата.
Кийли все още бе твърде замаяна от случилото се, за да може да се ядоса. Отначало мислите й бяха заети с дреболии. Докато напускаха залата за аудиенции, тя попита графинята:
— Защо краищата нарече графа Мидас?
— Това е прякорът, който му е дала — отвърна госпожа Даун.
— Но какво означава той?
— Мидас е легендарен цар, чието докосване превръщало всичко в злато — обясни херцогът. — В деловите си начинания графът притежава златна ръка…
Довери се на краля с огнената корона и златна длан…
Споменът за пророчеството на Мегън я порази като гръм. Дали майка й не бе имала предвид графа? Наистина ли той бе мъжът, на когото трябваше да се довери? Откъде можеше да е сигурна?
— Госпожице? — прошепна някакъв женски глас. — Ричард каза, че името й било Кийли — обясни друг глас.
— Госпожице Кийли, събудете се — каза първият глас малко по-настоятелно. — Не бива да спите на тревата.
Бавно изплувайки от дълбините на съня, Кийли реши, че гласовете долитат някъде много отдалече. Сънуваше ли?
— Не се събужда? — обади се първият глас.
— Какво да правим? — попита другият.
— Поразтърси я малко.
— Ами ако е мъртва? — ужасено прошепна вторият глас. — Ох, не ме щипи!
— Не е мъртва, глупачке — убедено обясни първият глас. — Може би трябва да извикаме името й едновременно.
— Госпожице Кийли — извикаха двете в един глас. — Събудете се!
Кийли подскочи. Двете млади момичета се отдръпнаха назад и извикаха. Кийли стъписано се втренчи в усмихнатите им лица, след това се огледа.