— Вие двамата заедно нямате ум колкото едно врабче.
Обидата постигна целта си. С присвити очи Одо и Хю изръмжаха заплашително, което накара Мадок да отстъпи няколко крачки.
— За теб вече няма място в този замък, нито в земите ми — обърна се към доведената си дъщеря Мадок. — Събери си партакешите и напусни Уелс.
— Във вените ми тече кръвта на Люълин Велики и Оуен Глендоуър — извика Кийли. — Аз съм принцеса на Пауис и Гуинед.
— Не си никаква принцеса — презрително изсумтя Мадок. След това повиши глас, така че да бъде чут и в най-далечното ъгълче на огромната зала. — Този медальон и теменужено сините очи показват каква си — нежелан плод на любовната авантюра на един англичанин.
Всички в залата затаиха дъх.
— Мегън е мъртва — продължи Мадок. — Върви при баща си. Напусни земите ми. — След това даде да се разбере колко е разгневен и предупреди хората от свитата си: — Не се приближавайте до това жалко копеле, ако не искате да последвате примера й.
Кийли се обърна и гордо напусна залата. Преди да я последват, Одо и Хю изръмжаха към барона, който отстъпи още една крачка. Когато настигнаха братовчедка си, тя рече:
— Не съм предполага, че Мадок… — Гласът й премина в хлипане, а по бузите й рукнаха сълзи.
— Не би посмял, ако Рис беше тук — опита се да я утеши Одо и постави ръка на рамото й.
— Мадок лъже — обади се и Хю. Кийли и Одо го погледнаха въпросително. — Ти не си жалка и никога не си била — обясни той. — Най-малкото никога не съм те виждал да хленчиш. — Той погледна брат си. — Какво точно значи жалка?
Одо плесна брат си по тила.
— Какво наистина значи това, безмозъчен идиот?
Хю сви рамене.
— Изглежда и ти не знаеш.
Въпреки окаяното положение, в което се намираше. Кийли дари братовчедите си с усмивка.
— Благодаря ви за предаността — обясни тя. — Одо, би ли ми приготвил Мърлин за път? И напълни, моля те, една торба със сено. А ти, Хю, помоли Елън да ми приготви кошница с храна. Толкова, че да ми стигне до Англия.
— Идваме с теб — рече Одо.
— Не е необходимо да споделяте изгнаничеството ми — опита се да ги разубеди Кийли.
— Настояваме да дойдем с теб — обясни Хю. — Освен това нищо не трае вечно.
— Тримата скоро ще се върнем в Уелс — добави Одо.
— Тогава приемам предложението ви — с благодарност се съгласи Кийли. — Баща ми живее в Шропшир.
— Кой е баща ти? — пожела да узнае Одо.
— Робърт Талбот.
— Талбот ми звучи като английско име — отбеляза Хю.
Кийли го погледна в очите.
— Херцог Лъдлоу със сигурност е англичанин.
— Херцог ли?
— Добре чу. Истинският ми баща е херцог Лъдлоу. — След тези думи Кийли се обърна. — Да не губим повече време. Ще се срещнем след час пред конюшните.
Взела със себе си най-необходимото, Кийли хвърли последен поглед на спартански обзаведената си стая, преди да затвори вратата след себе си. Покрай конюшните за нейно най-голямо учудване не се мяркаше жива душа. Само Елън, Одо и Хю я очакваха отпред. Очевидно хората на Мадок прекалено се бояха от своя барон, за да дойдат да се сбогуват.
Когато се приближи, момичето дари Елън с лъчезарна усмивка.
— Бих искала да ти благодаря за всичко — обясни тя на сивокосата готвачка. — Най-вече за предаността ти към майка ми.
— Мегън бе добра господарка — отвърна Елън. — Един ден и ти ще станеш като нея.
Кийли прегърна възрастната жена и я помоли:
— Кажи на Рис да не ме търси. Ще му пиша, когато се установя някъде.
Елън кимна и се обърна към двамата мъже:
— Пазете момичето като зеницата на окото си.
Одо и Хю кимнаха.
Кийли преглътна сълзите си, прегърна Елън за последно и се качи на Мърлин. Одо и Хю също се метнаха на конете си.
— Чакайте! — извика някакъв глас.
Кийли се обърна и видя към тях да приближава отец Бъндълс.
— Исках да се извиня за неприятностите, които ти създадох — рече той.
— Няма за какво да се извинявате — отвърна Кийли. — Още в момента на моето зачеване вятърът вече е нашепвал съдбата ми на свещените камъни. Всичко, което ще се случи, е решено от самото начало.
Отец Бъндълс се въздържа да я упрекне за нехристиянските й възгледи.
— Всеки ден ще чета заупокойна молитва за душата на госпожа Мегън — обеща той.
— Благодаря ви, отче. — Кийли вярваше на християнските ритуали също толкова малко, колкото бе вярвала майка й, но криеше това за да не безпокои хора като отец Бъндълс.
— Бог да те пази, дете мое — рече духовникът и я благослови.
Без да кажат нито дума повече, тримата конници пришпориха конете си. Въпреки че сърцето й бе свило на топка, Кийли не се обърна, за да хвърли прощален поглед към досегашния си дом. Съдбата й я очакваше в Англия. Мегън го бе видяла, а онова, което видеше майка й, неизбежно се случваше.