— Аз мога да докосна носа си с върха на езика — похвали се Одо.
— А аз мога да мърдам уши и да докосна носа си с език — разнесе се някакъв глас зад тях. — И то едновременно.
Този глас накара Кийли да се извърне. Сега го видя — Ричард стоеше, опрял ръце на кръста и се подсмихваше.
— Покажете Девъро Хаус на Одо и Хю — помоли той Мей и Джун. — Представете ги на хората ми.
Кийли кимна на братовчедите си и те последваха двете момичета надолу по пътя към дома на графа. Гледайки след тях, Кийли забеляза:
— Братовчедите ми са войници, а не слуги.
— Съдейки по представлението, което току-що видях — парира Ричард, — бих казал, че двамата се държат малко необичайно за войници.
Кийли го погледна с бялото на очите си. За неин ужас графът също се облегна на дъба.
— Те ви надвиха в Шропшир — напомни му Кийли.
— Успях да поваля Хю — отвърна графът, — но бяхме двама срещу един.
— Тъкмо възможност да докажете своята мъжественост — хапливо рече Кийли, но веднага съжали за думите, които бе изрекла.
Ричард се премести застрашително близо до нея. Толкова близо, че тя усещаше топлия му дъх по бузата си, докато той изричаше, снишавайки глас:
— След по-малко от месец ще почувствате с пълна сила моята мъжественост.
Кийли се изчерви до уши, но не му показа колко я плашеше със своята чувственост.
— Не се заблуждавайте от не особено високата интелигентност на братовчедите ми — предупреди го тя. — Одо и Хю са почти непобедими, когато следват нечии заповеди.
— Може би ще се присъединят към хората ми, когато двамата с вас се оженим — отвърна Ричард. — Винаги имам нужда от силни мъже.
Кийли повдигна едната си катранено черна вежда — точно както го правеше графът — и рече:
— Одо и Хю са мои приближени.
— В Англия жените не държат войници — сподели той.
— Тогава ще въведа нова мода — подразни го тя. Макар и несъзнателен, погледът й бе неустоим. — Няма да е по-необичайно от вида на онези придворни господа, които си слагат руж.
Ричард се ухили.
— Искаш ли да видиш мускулите ми?
Кийли се бореше с напиращата усмивка, но изгуби битката. Тя се отдръпна малко и впери поглед в графа. Можеше само да се възхищава колко привлекателен е той и колко изобретателен.
Желанието, да се хвърли в обятията му и да покрие устните му с целувки, бе неустоимо. С лек сарказъм Кийли попита:
— Как са глезените ви днес? Изглежда, като по чудо са оздравели само за една нощ?
Ричард се ухили дяволито. Усмивката му я караше да се разтапя. Той се премести още по-близо, толкова близо, че устните му бяха само на педя от нейните и прошепна на ухото й:
— Съжалявам, съкровище. Просто исках отново да бъдем заедно, но щом седна на леглото до мен, изгубих контрол. Не съм си и помислял, че баща ти може да нахлуе в спалнята ми. Прощаваш ли ми?
Кийли въздъхна и отмести поглед. Какво друго й оставаше, освен да му прости? Жребият бе хвърлен и каквото и да се случеше, на десети ноември щеше да стане негова жена. Тя кимна, без да го погледне и прие извинението му.
— Да скрепим помирението с една целувка — предложи той.
Кийли подскочи.
— Това, че отнехте девствеността ми, все още не ви дава право да си позволявате волности.
Отнел девствеността й? Ричард слисано се втренчи в решителния израз на лицето й. Наистина ли си мислеше, че случилото се между тях е отнемане на девственост? Какво невинно дете бе тя!
— Както вече обясних на братовчедите си — каза Кийли, — дойдох тук да потърся усамотение. А изведнъж целият свят се изреди покрай мен.
— Неотдавна те видях да целуваш това дърво — подразни я Ричард. — Между другото, още не си ми разказала каква бе онази игра, която играеше с братовчедите си.
Кийли пламна. Колко ли бе видял? Изглежда достатъчно, за да се усъмни. Какво ли щеше да направи, ако научеше, че се е оженил за езичница?
— Вярно ли е, че целуваш дъбовете, защото това носи късмет на дома?
— Това звучи глупаво. Освен това днес само графовете могат да целуват дъбове.
— Предпочитам да целувам теб.
— А аз бих предпочела да не го правите — отвърна Кийли и се от дръпна на една ръка разстояние. След това попита: — Нямам нужда от камериерка. Защо, за бога, сте ми изпратили момичетата?
— Графиня Базилдън трябва да има камериерка — обясни Ричард. — Освен това много обичам Мей и Джун. Не бих могъл да избера едната, без да нараня другата. Така че ще трябва да приемеш и двете — заради мира в рода Базилдън.
Кийли кимна. Тя се възхищаваше от привързаността му към своя род. След това обаче помръкна.
— На път сте да направите трагична грешка — унило го предупреди тя. — Женитбата ни ще завърши с катастрофа.