— Защо казваш това?
— Защото го мисля — отвърна Кийли, гледайки го с теменужено сините си очи. — В случай че не сте забелязали, аз съм различна от госпожа Джейн и госпожица Сара или както там се казват.
— Забелязах. — Ричард опря длани от двете страни на главата й, а Кийли още по-плътно се притисна към стеблото на дъба. Приближил лице току до нейното, Ричард рече: — Не тези жени желая, иначе бих се оженил за някоя от тях.
Близостта му и свежото му мъжко ухание я опияняваха. Кийли можеше да го усети с всяка пора на тялото си. Беше сигурна, че е чул лудото биене на сърцето й.
Свещени камъни! — мислеше тя. Как да прекара остатъка от живота си с този хаос от чувства. Най-късно до седмица без съмнение щеше да е полудяла.
— Аз… аз имам тайни — опита се да го обезкуражи Кийли, — които не мога да споделя с никого.
— Тъмни тайни? — подразни я той и погали с един пръст копринено меката й буза. — Съкровище, сърцето ти е толкова чисто и невинно. Човек може да чете в него като в отворена книга. Освен това имам слабост към катранено черни коси и теменужено сини очи.
— Тогава се оженете за негова светлост — подигравателно отвърна тя. Отговорът й бе прекалено лекомислен. Ах, защо графът пренебрегваше предупрежденията й? Като светски човек той трябваше да знае, че външността често лъже.
Неочаквано Кийли почувства необикновено пробождане. Ревнуваше, без дори сама да съзнава това. Без да избягва погледа му, тя попита:
— Какви други слабости сте имали, преди да откриете катранено черните коси и теменужено сините очи?
Ричард се усмихна небрежно.
— Руси, кестеняви и червенокоси момичета.
— Точно както и предполагах — каза Кийли. — Уважаеми графе, изглежда, преди всичко имате слабост към това, да постигате своето.
В отговор на тези дръзки думи Ричард смръщи чело.
— Боли ли ви нещо? — уплашено попита Кийли. — Зная начини и средства за успокояване на всяка божа.
Въпреки че досега не бе използвал тази възможност, Ричард знаеше, че състраданието също може да бъде път към сърцето на една жена.
— Чувствам лека пулсираща болка ето тук — излъга той.
— Затворете очи. — Кийли се наведе опасно близо до него и докосна с пръсти слепоочията му. След това сама затвори очи, за да се концентрира. Устните й безмълвно нашепваха някаква молитва.
Без никакво предупреждение устните на Ричард се оказаха върху нейните. Ръцете му я обвиха и притиснаха към мускулестото му тяло.
Сърцето на Кийли едва не спря. Тя несъзнателно обви врата на графа и се отдаде на топлите, предизвикателни ласки на устните му.
След това всичко свърши толкова бързо и неочаквано, както и бе започнало. Когато отвори очи, Кийли го видя да се хили доволно.
— Нали ви помолих да не ме целувате. — Чувстваше се неловко, задето толкова бързо се бе предала.
Ричард се подсмихна.
— Вината е твоя, съкровище, ти си просто неотразима.
— Този път ще ви простя. — Кийли съзнаваше, че не се бе съпротивлявала твърде усърдно.
— Ще ме съпроводиш ли до Талбот Хаус? Трябва да се срещна с баща ти.
Кийли плъзна поглед от очите му към протегнатата ръка. Имаше чувството, че този въпрос е символичен и от много по-съдбовно значение, отколкото можеше да се отгатне по безгрижния тон на графа. Ричард я молеше за нещо, което тя бе неспособна да му откаже.
Кийли сложи длан в неговата. Пръстите му стиснаха нейните и сега момичето се почувства като пленница. С изненада установи, че не й е неприятно. Ръка в ръка двамата се отправиха по моравата към дома на Талбот.
— Мисля, че негова светлост е в кабинета си — обясни Кийли, когато влязоха във фоайето.
Ричард се усмихна и й целуна ръка.
— До довечера, съкровище мое. — Той тъкмо се канеше да поеме по коридора към кабинета на херцога, когато гласът й го спря.
— Господине?
Ричард се извърна. Кийли се усмихна дяволито.
— Наистина ли можете едновременно да мърдате уши и да докосвате носа си с език?
— Също и много други неща — намигна и той. — През първата ни брачна нощ ще ви изнеса цяло представление.
Няколко часа по-късно Кийли стоеше пред огледалото в стаята на баща си и разглеждаше отражението си. Годежът е повратна точка в живота на всяка жена. И макар и убедена, че върви право към катастрофа, тази вечер Кийли желаеше да изглежда възможно най-привлекателна.
Роклята й от виолетово кадифе, което подчертаваше цвета на очите й, имаше дълбоко изрязано деколте и тесен корсаж. На шията й блестеше медальонът на Мегън. Кийли искаше, без да парадира, да подчертае уелския си произход, така че бе изчеткала косата си до блясък и по езически обичай я бе оставила да пада свободно чак до талията й.