Сега момичето отмести поглед от огледалото, но остана в стаята. Боеше се от мига, в който щеше да повери живота и щастието си в ръцете на графа. Тя затвори очи и няколко пъти си пое дълбоко дъх, но въображението й неизменно рисуваше усмихнатото лице на графа.
Дълбоко в сърцето си Кийли знаеше, че веднага щеше да се поддаде на чара му. Надяваше се само да не бъде прекалено зле наранена, когато графът започнеше да се отегчава от жената, за която се е оженил в мимолетен пристъп на заслепение.
Кого се опитвам да заблудя? — подиграваше сама себе си Кийли. Тя бе напълно завладяна от него. Когато той й се наситеше и насочеше симпатиите си към някоя елегантна придворна дама, Кийли щеше да бъде напълно съсипана.
Довери се на краля с огнената корона и златна длан…
Дали Мегън имаше предвид Ричард? — за стотен път се питаше Кийли, откакто преди няколко часа се бе разделила с него във фоайето. Дали майка й бе искала да каже, че при него Кийли ще намери признание и щастие? Беше ли той достатъчно силен, за да понесе клюките, които щяха да плъзнат, щом из двора се разнесеше новината за съмнителния произход на госпожа Базилдън?
Кийли пристъпи прага на голямата зала и замръзна. Около стотина мъже от свитата на херцога и въоръжени стражи очакваха появата й. Годежите бяха почти толкова големи празници, колкото венчавките и кръщенетата. Тази вечер всеки се опитваше да вземе участие в празненството или поне за малко да зърне годениците.
В другия край на залата Ричард и херцогът седяха пред камината. Бяха седнали с гръб към вратата, така че не забелязаха появата на момичето. Графинята седеше върху облегалката на креслото на херцога.
Когато множеството в залата се смълча, госпожа Даун хвърли поглед към вратата и съзря Кийли.
— Ето я, идва — извика тя.
Ричард стана и се извърна. Смарагденият му поглед се плъзна одобрително по изящната женствена фигура на момичето.
Кийли имаше чувството, че всеки момент ще потъне в земята. Страните й горяха. Графът направо я събличаше с поглед! Без да откъсва очи от нея, Ричард бавно прекоси залата. Той взе ръката на годеницата си, поднесе я към устните си и прошепна:
— Изглеждаш великолепно, ужасно апетитно.
Кийли го гледаше недоумяващо.
— След сватбата ще ти обясня какво имам предвид — подсмихна се Ричард и я поведе през залата към баща й и графинята.
Херцогът се изправи и целуна дъщеря си по бузата.
— Пленителна си — поздрави я той.
— Апетитна? — невинно попита Кийли. — Така смята графът.
Херцогът се покашля и хвърли кос поглед към Ричард, който имаше благоприличието да се изчерви. Госпожа Даун се подсмихна скришом.
— Остава само да подпишем договора — обясни херцогът, повеждайки дъщеря си към масата. Той пръв постави своя подпис и подаде перото на графа, който също се подписа. Кийли пое перото от ръката му, но се поколеба.
— Мога ли най-напред да му хвърля един поглед? — попита тя.
Ричард наведе глава.
— Разбира се, любов моя.
Кийли плъзна поглед по документа. Разбираше отделните думи, но всичките тези правни изрази напълно я объркваха.
— Аз… бих желала да добавя нещо — рече тя. — Възможно ли е?
Херцогът, който бе свикнал жените около него да се подчиняват безмълвно, изглеждаше подразнен.
— Документът вече е оформен, дете. Не можем…
— Просто една дреболия — настоя Кийли. — Бихме могли да я добавим тук отдолу.
— За какво става дума, съкровище? — попита Ричард.
— Бих искала в договора да бъде отбелязано, че на Одо и Хю няма да им се случи нищо.
Ричард повдигна едната си вежда.
— Братовчедите ти не могат да бъдат освободени от отговорност за бъдещи престъпления. Напълно съм съгласен обаче, що се отнася до минали техни постъпки.
Кийли кимна.
— Така е справедливо.
Ричард вписа добавката и постави монограма си под нея, за да бъдат избегнати възможни недоразумения. След това отново подаде перото на Кийли.
Тя го пое, но вместо да постави подписа си под тези на баща си и графа, започна да върти перото в пръстите си, прехапала устни.
— Моля те, подпиши го, съкровище — настоя Ричард.
Кийли се усмихна извинително и се обърна към херцога.
— Ваша светлост, може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Хвърляйки кос поглед към графа, тя рече: — Обещавам ви след това да подпиша.
Херцогът и дъщеря му се отдалечиха на няколко крачки от останалите. Кийли се повдигна на пръсти и започна да шепне нещо на ухото на херцога, без обаче да изпуска графа от очи.