8
Липсваше й и тя копнееше устните му да обсипят нейните с целувки.
За Кийли двете седмици изтичаха мъчително бавно. На четиринадесетия ден от заминаването на Ричард тя седеше на една от каменните пейки в парка на херцога.
Вече бе късна есен и въпреки че слънцето обливаше всичко наоколо с мека светлина, хладният въздух вещаеше настъпването на зимата.
Кийли се загърна по-плътно в наметката си и се загледа по посока на Базилдън Хаус. Дали графът щеше да се върне днес, както бе обещал? Или тя напразно го търсеше с поглед? Какво ли правеше той в този момент? С кого се бе срещнал в двора на кралицата и с кого бе говорил?
Тези и още стотици други въпроси измъчваха Кийли и не й даваха покой. От страх стомахът й се бе свил на топка. А мисълта за Ричард, за това, как щеше да се зададе по моравата, разпалваше тлеещата в нея страст.
В душата й бе покълнало коварно съмнение и Кийли се питаше дали графът вече не съжалява за годежа си с нея. След това обаче погледът й попадна на годежния пръстен и при вида на прекрасните скъпоценни камъни настроението й отново се оправи
Pour tous jours — бе казал той. — Завинаги.
Кийли затвори очи и се опита да си спомни страстната му целувка. Но да върне миналото бе невъзможно, колкото и кратко време да я делеше от него. Между спомена за една целувка и действителния пожар на устните му върху нейните имаше огромна разлика.
Въпреки това Кийли остана със затворени очи и се отдаде на спомени за графа, за неотразимата му хубост и мъжественост. Междувременно синините му трябва да бяха изчезнали и…
— Здравей, скъпа! — извика графиня Чешир през моравата. Кийли отвори очи и слисано се взря в приближаващите хора. До херцога и госпожа Даун вървеше русият ангел от замъка Лъдлоу и някакво момче, очевидно нейният по-малък брат. Като видя омразата, изписана върху лицето на момичето, Кийли се въоръжи с търпение и хладнокръвие, стана и зачака четиримата да се приближат.
— Хенри и Моргана, това е сестра ви Кийли — обяви херцогът. — Кийли, това са брат ти и сестра ти.
Кийли се обърна най-напред към петнадесетгодишния Хенри, който й бе помогнал да открие баща си. Момчето имаше катранено черните коси на баща си и сините очи на Моргана. Кийли отвърна на широката му усмивка.
— Радвам се да се запозная с теб — поздрави я Хенри.
— Чувствата ни са взаимни — отвърна тя.
Тъй като не можеше да отлага още дълго неизбежното, Кийли се обърна към смръщения синеок ангел, който неотдавна я бе изхвърлил от замъка Лъдлоу.
— Винаги съм мечтала за сестра — смутено се усмихна тя. — Надявам се да станем приятелки.
— Лъжлива гад — изсъска ангелът толкова гневно, че Кийли неволно отстъпи крачка назад.
— Мери си думите, Моргана — предупреди по-малката си дъщеря херцогът, — или ще те изпратя в стаята ти.
— Отказвам да живея с едно копеле — обясни Моргана. — Гледай да се отървеш от нея.
Започна се — мислеше Кийли, пламнала от унижението. Копеле, думата не й излезе повече от главата. Изглежда, графът щеше да съжали за безразсъдството си доста по-скоро, отколкото си мислеше Кийли.
— Няма да се поколебая да те изпратя обратно в Шропшир — заплаши херцогът. — Нищо не ми пречи да те затворя там, докато не станеш достатъчно голяма, за да се омъжиш.
— Тя е откраднала роклята ми! — извика Моргана и тропна с крак.
— Извинете, че нося една от роклите ви — обясни Кийли. — Негова светлост и графинята настояха да я облека. Веднага ще се преоблека и ще ви я върна.
— Наистина ли мислиш, че ще я облека… сега… след като си я носила на себе си? — попита Моргана с треперещ от презрение глас.
— Сестра ти ще остане тук, при нас — намеси се херцогът. — Обуздай острия си език и се дръж като дама. Ашмол би трябвало да те е научила поне на това, като се има предвид парите, които й плащам.
— Отстъпи, Моргана — изчурулика графинята. — Кийли ще ни напусне след по-малко от четири седмици.
— Очаквам с нетърпение този ден — отвърна Моргана. — Също както и вашето заминаване.
Херцогът тъкмо се канеше да разтърси дъщеря си — в края на краищата тя не бе заслужила нещо по-добро, — но графинята го спря. Тя се усмихна дружелюбно и нанесе смъртоносния удар.
— Нашата скъпа Кийли успя да привлече вниманието на граф Базилдън. В началото на идния месец двамата с Девъро ще застанат пред олтара в Хемптън Корт. Това ще бъде сватбата на десетилетието.
— Отмъкнала си бъдещия ми съпруг? — изфуча Моргана.
— Бъдещия ви съпруг? — ужасено повтори Кийли. Тя хвърли въпросителен поглед към херцога, но той гледаше графинята, мръщейки чело.