— Не вярвам. Аз съм никоя.
Хенри се подсмихва.
— Всяко огледало ще ти даде доказателство за обратното.
Кийли се усмихна.
— Благодаря за милия комплимент, братко.
— Къде се крият твоите великани?
— Одо и Хю се чувстват най-добре при конете — отговори тя и се изправи. — Ела, ще ви запозная.
— По-късно — задържа я Хенри. — Най-напред ми разкажи нещо повече за себе си.
— Живеех в имението на втория си баща в Уелс — започна Кийли. — След смъртта на майка ми пристигнах в Англия, за да открия истинския си баща.
— Но откри не само него, а и Девъро. Останалото е история — забеляза Хенри. — Как изглеждат плановете ти за сватбата?
Кийли сви рамене.
— Струва ми се, графиня Чешир и Ричард са подготвили всичко. Аз трябва просто да присъствам. Знаеше ли, че в двора на кралицата има мъже, които си слагат руж?
— Суетни контета — изръмжа Хенри.
В този миг Кийли и Хенри забелязаха изплъзналия се от пажовете на графинята Антъни, който с крясък се носеше право към тях.
— Какво мислиш за гъсока на графинята? — попита момчето.
— Антъни си живее по-добре, отколкото повечето хора биха могли да мечтаят — рече Кийли. — Най-много ми допада каишката му със смарагди и диаманти.
Крякащият гъсок спря пред Кийли, която сега всеки следобед го хранеше. Тя порови из джоба си и извади коматче хляб, което бе запазила за него от обяда си и сега започна да му подхвърля на малки късчета. След това помаха на двамата пажове, Барт и Ясперс, които го отведоха.
— Приятелството е там, където го открием — рече накрая Кийли, хвърляйки кос поглед към брат си. — Дори една гъска, едно прасе или едно дърво могат да заслужат приятелството ни.
Хенри се усмихна. Сестра му бе очарователна, но без съмнение малко странна. Ако трябваше да избира, би я предпочел пред Моргана. По-добре очарователна и странна, отколкото себична, повърхностна и жестока.
— Ще присъстваш ли на сватбата ми? — попита Кийли. — Одо и Хю ще имат нужда от някого, който да ги наглежда, докато графът и аз сме заети с гостите.
— Кога ще бъде венчавката?
— В седмицата преди Самуийн.
— Кога е това?
— Самуийн е празникът, който църквата нарича Вси Светии и Задушница — обясни Кийли. Тези два дни и нощта преди тях са пълни с магия. Тогава булото между нашия свят и този на прадедите ни изтънява. Който е готов, може да премине в отвъдния свят.
— Наистина ли вярваш, че човек може да напусне този свят и просто така… — невярващо попита Хенри.
— Миналото и бъдещето са подвижни — настоя Кийли. — Това е странно време, в което управлява хаосът. Англичаните не го ли празнуват?
Хенри се взря в очите й.
— Как го празнувате в Уелс?
— С пиршества, маскаради и погаждане на номера.
— Маскаради и погаждане на номера? — заинтригуван, повтори Хенри.
— Навсякъде се палят огромни огньове и се поднасят безчислени блюда.
— А маскарадите?
— Хората обличат дрехите си наопаки и мацат лицата си със сажди, за да не бъдат разпознати от злите духове — продължи Кийли. — В продължение на три дена всеки може да скрои номер на когото пожелае, и то без след това да трябва да отговаря за постъпките си.
— Нямам търпение — рече Хенри, потривайки доволно ръце. Сините му очи заблестяха дяволито: — Да покажеш някому среден пръст е единственият английски обичай за Вси Светии.
— Как се прави това?
Хенри сви дясната си ръка в юмрук и показа палец между показалеца и средния пръст.
— Виждаш ли — каза той и вдигна ръка, — това е среден пръст. Човек го показва на семейството си, на приятеля или любимия си. Това означава нещо като „Обичам те“.
— Какво толкова особено има тук? — попита Кийли. — Защо не го правите всеки ден?
— Такъв е обичаят — настоя Хенри. — Не би поднесла новогодишен подарък през някоя лятна нощ, нали?
— Не.
— Ние си подаряваме новогодишните подаръци на Нова година, а на Вси Светии си показваме среден пръст, разбираш ли?
Кийли дари брат си с очарователна усмивка и кимна.
— Какво ще кажеш да скроим някой номер на графинята на Чешир — промени темата Хенри и си представи как огромните гърди на графинята се тресат от страх. — Ела по-близо, не искаш някой да ни чуе, нали.
Двамата бяха така потънали в кроежи какви номера да погодят на обитателите на Талбот Хаус, че не забелязаха, че не са сами.
— Здравей, красавице.
Този глас накара Кийли да подскочи и още преди да й хрумне да прикрие чувствата си, тя бе дарила графа с пленителна усмивка, която издаваше радостта й, че го вижда отново. Стомахът й отново се бе свил на топка, но не я беше грижа. Бе прекрасно отново да види красивото лице на графа.