— Липсвах ли ти, съкровище?
— Може би щеше да ми липсваш, ако графинята не ми бе създала толкова много работа.
— О! — отвърна графът. — Всеки миг без теб през тези две седмици ми се стори дълъг колкото ден. Вече се безпокоях за живота си, толкова копнеех по теб.
— Как са госпожа Джейн и госпожица Сара?
— Кой?
Кийли се разсмя с пълен глас. При това по-комичен й се стори изразът на престорена невинност, изписан на лицето му, отколкото собствените й думи. Главата й не можеше да побере как е възможно един мъж да е така неотразимо чаровен.
— Двамата с Хенри тъкмо крояхме планове за Сам… искам да кажа за Вси Светии.
Хенри се изправи и отстъпи мястото си на графа, намигайки му.
— Моите поздравления за предстоящата сватба, господине — рече той. — Как беше ловът?
— Отказах се от тази загуба на време — каза Ричард и отвърна на намигването на момчето. След това се обърна към Кийли и доброто му настроение мигом се изпари. — Какво се е случило с устната ти? — попита той. — Клепачите ти също са подути. Плакала ли си?
— Паднах — излъга Кийли. — Затова плаках.
Ричард я изненада, като я притисна към себе си.
— Виждаш ли, че съм ти необходим, за да те закрилям? — нежно каза той.
— Никой не би могъл да я защити от гнева на онази гадина — прекъсна ги Хенри, с което си спечели укоризнения поглед на сестра си. — Моргана й зашлеви плесница.
— Хенри! — в гласа на Кийли имаше неприкрита заплаха.
— Би ли ни оставил за малко сами — обърна се Ричард към момчето. Въпреки вежливия тон това бе заповед, а не молба.
— Разбира се. — Хенри погледна Кийли право в очите. — Ще ми се да не ми беше сестра. Тогава веднага бихме могли да се отдадем на любимото ми занимание.
— На твоите услуги съм — предложи Кийли.
— Не и сега.
Хенри намигна на графа и се сбогува. След малко извика през рамо:
— Защото любимото ми занимание са любовните игрички.
Кийли пламна. Тя отбягна погледа на графа.
— Никога повече не ме лъжи — прошепна на ухото й Ричард. — Отвращавам се от лъжците.
— Истината щеше да причини само неприятности — опита да се оправдае Кийли, при което теменужено сините й очи търсеха разбиране в неговите. — Освен това ти не си сметнал за необходимо да ми разкажеш за плановете си за женитба с Моргана. Укриването на истината също е лъжа.
— Моргана кроеше планове да се омъжи за мен. Но след като прекарах най-дългата седмица в живота си в замъка Лъдлоу, реших на никаква цена да не го допускам — отвърна Ричард. — Човек трябва да си е изгубил ума, за да поиска ръката на това момиче.
Кийли изпита облекчение.
— Заядливите хора често са нещастни. Би трябвало да проявиш повече съчувствие към нея.
— Можеш ли да ревнуваш?
— Не. Разбира се, че не — отвърна тя малко по-бързо, отколкото трябваше.
Ричард повдигна едната си вежда. От ден на ден Кийли все повече обикваше този навик.
— Какви планове крояхте с Хенри?
— За празника на Вси Светии.
— И какъв е този празник?
— Това ще бъде изненада.
Ричард я целуна нежно и се пошегува:
— Разкажи ми все пак, съкровище.
Кийли поклати глава.
— Това е тайна между мен и брат ми.
Ричард копнееше да я целуне по устните, но се въздържа от страх да не й причини болка. Вместо това я погали по врата.
По гърба на момичето се спусна сладострастна тръпка. Кийли се запита как ли би трябвало да се държи сега. Дали да му позволи подобни волности… сега, след като вече бяха сгодени? Или да се възпротиви, което всъщност не желаеше да стори?
— Имам малко работа — прошепна на ухото й той, — но довечера ще вечеряме заедно.
— Идеята не е добра — възрази Кийли. — Моргана…
— Барон Смит ще ангажира вниманието й — успокои я Ричард и нежно я целуна по челото. — Уилис се интересува от Моргана.
На Кийли й се стори, че при споменаването на чернокосия барон усети леден полъх. Лицето й придоби угрижено изражение.
— Нещо не е наред ли?
— Не харесвам барона — откровено отвърна Кийли.
— Но ти почти не го познаваш.
— Имам предчувствие.
— Женска интуиция?
Кийли не се засмя.
— Аурата на преждевременна смърт го обгръща като плащаница. Баронът е опасен, човек не бива да му се доверява.
Ричард се подсмихна.
— Да не си някоя циганка, която предсказва бъдещето? — подразни я той. — Или може би дори вещица?
— Аз съм… — Тъй като не искаше да залага на карта сватбата си с графа, Кийли замълча. Желаеше този оживял езически бог, пък било то и за кратко.
— Каква си ти? — развеселен я подкани Ричард.