— Просто една глупава жена.
— О, не — отвърна графът и й целуна ръка. След това със заучен поглед прошепна на ухото й: — Ти си очарователна като прочутата богиня Венера и сладка като марципан. Но що се отнася до Уилис, грешиш.
Кийли направи усилие да се усмихне.
— Навярно си прав.
— До довечера, съкровище. — Ричард се запъти към Базилдън Хаус. Вече почти пред вратата му хрумна предупреждението на Бъргли. Затича се обратно към каменната пейка, но Кийли се бе прибрала. Случайно ли момичето беше описало Смит почти със същите думи, с които го бе направил и Бъргли?
Когато стана време за вечеря, Кийли все още беше в спалнята си, където остана целия следобед, за да не се среща с Моргана. Но така или иначе не можеше да отлага неизбежното до безкрайност. Доставката на новите й дрехи й повдигна настроението.
Кийли сложи гълъбовосива кадифена рокля с фуста от коприна с цвят на слонова кост. Приглушените цветове и напомняха за обгърнатите в мъгла хълмове на Уелс — картина, която напълно отговаряше на настроението й. Единственото цветно петно бяха теменужено сините очи и пръскащият искри медальон с изображение на дракон.
Колко ли унизително щеше да се почувства, когато Моргана започнеше да я засипва с обидите си в присъствието на графа. Но може би така е по-добре. Графът трябваше да разбере какво значи да е женен за едно копеле. Тогава той или щеше да развали годежа, или да се въоръжи с търпение срещу клюките, които пял живот щяха да ги преследват.
Мисълта за Ричард напомни на Кийли, че барон Смит също щеше да бъде на масата тази вечер. Въпреки че не можеше да го понася, тя бе решила заради графа да преодолее отвращението си. Независимо от това я сковаваше страх. Тъкмо се канеше да прехапе долната си устна, когато извика от болка — подутата устна и насинена буза все още я боляха.
Кийли се опита да прогони грижите и изглади една несъществуваща гънка от роклята си. Невъзможно бе завинаги да се скрие от омразата на сестра си. С вирната брадичка и изправени рамене тя се отправи по коридора към голямата зала.
— Здравей, красавице.
Срещу нея стоеше Ричард — облегнат на стената на фоайето със скръстени на гърдите ръце. Смарагдено зелените му очи я измериха от главата до петите и грейнаха, но Кийли не бе сигурна защо.
— Какво правиш тук? — попита тя, изненадана да го открие във фоайето.
— Чакам те, какво друго?
Тя му се усмихна с благодарност.
— Нямаше нужда, зная пътя.
Ричард повдигна вежда.
— Храбрите рицари са неотменно до своите дами, за да ги закрилят от опасни дракони. Мислех, че би искала да съм до теб, когато се изправиш лице в лице с нея.
— Колко мило от твоя страна — отвърна Кийли, трогната от това внимание. — Откъде знаеш какво си мисля?
— Сърцата ни бият като едно, съкровище.
— Притежавате най-острия език на света, господин графе.
Ричард я дари с усмивката си на хищник.
— Веднъж да се оженим, ще ти покажа какво още може езикът ми.
Кийли ставаше все по-червена и по-червена. Нямаше представа какво иска да каже с това графът, но го познаваше вече достатъчно дълго, за да й е известна любовта му към пикантните забележки.
— Хубава си, когато се изчервяваш — подсмихна се Ричард и я целуна по горещата буза.
След това, вместо към залата, я поведе към малката трапезария. Достъп в нея имаха само членовете на семейството, които вече ги очакваха. Херцогът и госпожа Даун седяха на тесните страни на масата. Моргана и Уилис Смит вече седяха отляво от херцога, а Хенри — отдясно. До него имаше две празни места. Кийли седна между Ричард и брат си.
— Който закъснява, не получава вечеря и трябва да чака до следващото ядене — обяви Моргана.
— Аз казвам кой ще се храни и кой не — остро я смъмри херцогът. Кийли събра кураж, преглътна антипатията си и сърдечно поздрави барона:
— За мен е удоволствие да ви видя отново, бароне.
— Уилис — поправи я той и отвърна на усмивката й. — Ударила сте си устната?
Кийли кимна.
— Паднах.
Ричард и Хенри се покашляха неодобрително, което предизвика изпепеляващи погледи от страна на Моргана. Кийли се опита да се съсредоточи върху вечерята.
На масата бяха струпани превъзходни ястия. Първото блюдо бе зелева супа, следваха пълнени с ориз и бадеми печени пилета. Имаше още листни зеленчуци и праз.
— Изглеждаш много красива в новата си рокля — обърна се Хенри към Кийли.
— Като малка сива гълъбица — хапливо додаде Моргана.
Хенри се покашля. Срещайки погледа на Кийли, той й намигна и се обърна към графинята:
— Госпожо Даун, бихте ли ни казали как вървят сватбените приготовления?