— Това ще бъде сватбата на десетилетието — отвърна графинята, давайки вид, че не е забелязала недоволната гримаса на херцога. — Само си представи, Хенри, нашата скъпа Кийли ще се омъжи за най-желания ерген в цяла Англия, за фаворита на кралицата, и всичко това сред блясъка на Хемптън Корт.
— Елизабет държи да се получи голям празник — заговорнически поде Ричард.
— А аз имам честта да ви бъда кум — вдигна чаша Уилис, за да поздрави приятеля си.
— Кралицата ще ти плати ли за това?
— Разходите се поемат от бащата на булката — отвърна херцогът. — Добре го знаеш.
— Толкова много суетня заради едно копеле? — при мисълта за това чудовищно разточителство русата красавица смръщи нос.
— Моргана! — в гласа на херцога имаше заплаха.
Кийли седеше поруменяла, но с вдигната глава. Забележките на сестра й я вбесяваха, но тя не желаеше да се поддаде и да провали вечерта на останалите. А освен това Моргана говореше истината. Тъй като не желаеше да срещне ничий поглед, тя бе свела очи към ръцете си в скута.
Ричард и Хенри пожелаха да я утешат и да погалят ръката й, но вместо това се погалиха взаимно. При тази гледка Кийли не можа да се сдържи да не се изкиска. Тя постави двете си длани на масата, при което графът и момчето отдръпнаха ръце като ужилени.
— Надявам се, че ще мога да присъствам на сватбата — рече Хенри, обръщайки се към баща си. — Кийли има нужда от някой, който да държи под око братовчедите й.
Ричард слисано погледна Кийли. Изненадан бе от желанието й двамата великани да присъстват на венчавката. Дори само представата за двамата уелсци, мотаещи се сред придворните, му изглеждаше абсурдна.
Моргана, която забеляза реакцията на графа, попита:
— Наистина ли искате да представите в двора тези двама глупаци?
— Одо и Хю са част от семейството — обясни Кийли. — Разбира се, че ще присъстват на сватбата ми. — Тя погледна към Ричард, търсейки потвърждение на думите си. — Не съм ли права?
— Разбира се, съкровище, такова бе и моето намерение — увери я Ричард, след като се бе овладял. — Мей, Джун и Хенри ще ги държат под око… исках да кажа, ще им правят компания.
— Мей и Джун? — попита Уилис.
— Ричард помоли две от братовчедките си да станат камериерки на Кийли — обясни госпожа Даун.
— Защо са й две? — завистливо нададе вой Моргана. — Една й е предостатъчна.
— Тъй като скъпият Ричард е по-богат от всеки друг англичанин, на Кийли подобава да има две камериерки вместо една — обясни госпожа Даун, без ни най-малко да се съмнява в наистина доста странната си логика. — Видя ли годежния й пръстен?
Кийли мигновено скри лявата си ръка в скута, тъй като не желаеше да ядосва сестра си.
— Покажи й го — извика Хенри и вдигна ръката й високо, така че всички да могат да видят пръстена. След това пресилено извика: — Смарагд, аметист…
— Татко — прекъсна го Моргана, вбесена от хвалебствията на брат си, — знаеш ли, че Хенри занича под всяка пола в Лъдлоу?
Ричард и Уилис избухнаха в гръмък смях. Графиня Чешир се закиска, прикривайки устата си с длан, а Кийли прехапа устни, за да не се разсмее, но пронизалата я болка веднага я накара да съжали. Изглежда единствено херцогът не се забавляваше.
— Тази тема не е подходяща за маса — смъмри дъщеря си херцогът. След това, обърнат към Хенри, добави: — Двамата с теб ще си поговорим за това по-късно.
— Но, Тали — изчурулика графинята, притичвайки се на помощ на момчето. — За едно момче е естествено…
— Чеси, последното, което бих желал, е замък, пълен с коп… — херцогът замълча насред думата. Както всички знаеха, на масата седеше собственото му копеле.
Моргана наруши последвалото неловко мълчание:
— Как ви хрумна да се ожените за нашата скъпа, достойна за съжаление сестричка? — обърна се към графа тя.
— Девъро я желаел толкова неустоимо — изтърси Хенри, — че ги заварили в компрометираща ситуация.
— Колко ли отвратително трябва да е било — сбърчи нос Моргана. — Изглежда, тя е наследила разпуснатостта на майка си.
Докато херцогът замахне да зашлеви дъщеря си, Кийли вече бе скочила от мястото си, при това таткова рязко, че столът й се катурна. С искрящите си от гняв очи тя представляваше заплашителна гледка. Момичето опря ръце на масата и прониза с поглед сестра си.
— Запомнете добре думите ми — предупреди я Кийли. — Мога да понеса обидите, с които ме засипвате, но да говорите зле за майка ми, е вече друго нещо. Мегън бе най-благата душа, която някога е живяла на Земята. Тя би ви простила всичко, което казвате. В моите вени обаче тече и английска кръв, така че аз далеч не съм толкова миролюбива като нея. Ако още веднъж дори само прошепнете името й, ще ви убия. Разбрано?