Моргана я гледаше ужасено, неспособна да произнесе нито звук.
— Отговорете на въпроса ми — извика Кийли. — Разбрахте ли ме?
— Д… да — заекна русото момиче и кимна няколко пъти с глава.
— Физическото ви здраве зависи от това, колко добре ще запомните думите ми — заплаши я Кийли, след което напусна стаята с гордо вдигната глава.
Ричард видя сълзите в очите на Кийли, когато тя се обърна към вратата.
— Проклятие — изруга той и последва годеницата си.
Херцогът бавно се надигна от стола. Той се приближи към Моргана, без нито за миг да я изпуска от поглед, сграбчи я над лакътя и я повлече след себе си към вратата.
— Още малко праз, бароне? — усмихнато попита госпожа Даун.
Устните на Уилис трепнаха конвулсивно.
— Не, благодаря, госпожо.
— Кажи ми, сърчице мое — продължи графинята и се премести по-близо до младия Талбот, — как става така, че заничаш под всяка фуста в замъка Лъдлоу?
Хенри едва не се задави с виното си.
Ричард настигна Кийли във фоайето тъкмо когато тя се канеше да се качи по стълбите към стаята си.
— Пусни ме… — видяла кой я е сграбчил за ръката, Кийли не довърши изречението си.
Ричард хвърли красноречив поглед на любопитните прислужници, които се мотаеха наоколо, и те веднага се разбягаха във всички посоки.
— Не бива да взимаш толкова присърце думите на Моргана, Винаги е бълвала само змии и гущери — успокои я той, когато останаха сами.
— Придворните на кралицата ще се държат по същия начин — със сълзи на очи му обясни Кийли. Тя се опита да свали от ръката си годежния пръстен.
— Само посмей! — извика Ричард и улови ръката й.
— Ако се ожениш за мен, ще направиш ужасна грешка — рече тя.
— Остави на мен да реша това. — Ричард я притисна в прегръдката си и нежно прокара пръст по бузата й. — Сега не си на себе си, което е разбираемо.
Кийли въздъхна и се облегна на гърдите му.
— Моето нетърпение ме притеснява не по-малко от казаното от нея. Как бих могла да изкупя този грях?
— Не се измъчвай с подобни въпроси, съкровище. Ти си светица.
Устните на Кийли се разтегнаха в усмивка.
— Може би ще добавиш в „Живота на светците“ една глава и за мен?
Ричард я целуна по бузата.
— Хайде в леглото, съкровище. И не забравяй, че ако искаш да поставиш Моргана на мястото й, аз съм близък с кралица Елизабет.
В това време херцогът влачеше Моргана след себе си към другия край на коридора. Той отвори с ритник вратата на библиотеката и бутна дъщеря си в креслото пред камината.
— Само посмей да мръднеш, и ще ти хвърля такъв бой, че с единия крак ще бъдеш в гроба. — След тези думи той свали от лавицата някаква стара библия и я хвърли в скута на дъщеря си. — Чети това и помисли къде си сгрешила. — Без нито дума повече той излетя от стаята.
Моргана кипеше от гняв. Колко унизително се бяха отнесли с нея пред барона. Виновна за всичко бе онази вещица Кийли. „Тя открадна дрехите ми, бъдещия ми съпруг и дори обичта на баща ми!“
Извън себе си от гняв, Моргана запокити библията на земята, при което от нея изпадна някакъв стар пергамент. Момичето небрежно му хвърли поглед и замръзна.
— О, боже — задъха се тя. Зарови глава в дланите си и безутешно зарида.
Вратата на библиотеката се отвори и на прага се появи Уилис Смит. Погледът му се плъзна към търкалящата се на пода библия, след което баронът се приближи към момчето и коленичи до креслото.
— Не плачете скъпа — опита се да я утеши той. — Само ако се бяхте опиташ да бъдете вежлива с…
— Вие не разбирате — изхлипа Моргана. — Това е скандал. О, какво да правя?
— Щом госпожица Кийли се омъжи за Девъро, никой няма да дръзне…
— Все ми е едно!
— Защо тогава сте толкова разстроена? — с мек глас я попита Уилис, а сините му очи блестяха откровено. — Доверете ми се, скъпа моя.
Моргана му подаде избелелия пергамент и внимателно изучаваше израза на лицето му, докато баронът четеше документа. Отначало изглеждаше объркан, а след това, изглежда, схвана.
— Това е брачно свидетелство — рече Уилис, препрочитайки написаното. — Вие сте толкова разстроена, защото херцогът е бил женен за майката на госпожица Кийли?
— Майка й е умряла съвсем наскоро — прошепна Моргана. Тя не смееше да погледне барона в очите, толкова сигурна бе, че той ще я отблъсне. — Кийли е законната наследница на татко, докато Хенри и аз…
— Негова светлост никога няма да лиши Хенри от наследство — увери я Уилис. — Тайната ви е на сигурно място при мен.
— Изгорете го — настоя Моргана.
— Не можем да го изгорим тук — отвърна Уилис, сгъна пергамента и го пъхна в единия от джобовете си. След това протегна ръка на момичето. — Доверете ми се, ще се погрижа за това.