Устните на Уилис се притиснаха към нейните и в следващия миг той я целуваше страстно. След това притисна главата й към рамото си и нежно я погали по гърба.
Никога повече нямаше да шмекерува на дребно за няколко дребни монети. В джоба си държеше ключа към своето щастие.
— Доверете ми се, любов моя — прошепна Уилис, заровил устни в русата коса. — Искам само вие да сте добре.
— Вярвам ви — отвърна Моргана и успокоена се облегна на мъжката гръд. — Вярвам ви от все сърце.
9
Обичам го с цялото си сърце.
Това завладяващо прозрение порази Кийли като гръм от ясно небе.
— Pour tous jours — прошепна тя. — Завинаги.
Кийли гледаше през прозореца на спалнята си в очакване на изгрева. Утринта бе хладна и момичето трепереше, но дългът я зовеше и това беше по-важно. На изток вече се развиделяваше.
Кога английският граф бе станал толкова важен за нея? Той бе устоял на вчерашната буря, но Кийли знаеше, че чувствата на мъжа са трайни колкото непостоянната месечина. Дали нежната му привързаност към нея щеше да устои на дворцовите бури?
Кийли му нямаше доверие. Наистина графът бе удържал обещанието си, що се отнася до братовчедите й. Освен това не изглеждаше да се срамува от произхода й. Но Мегън се бе доверила на Робърт Талбот, а той я бе наранил.
Довери се на краля с огнената корона и златна длан…
Ричард Девъро носеше огнена корона и кралицата го наричаше Мидас, на името на прословутия цар, който превръщал всичко в злато. Графа ли бе видяла майка й? Какво щеше да стане, ако му се довереше, а той се окажеше недостоен? Дали това щеше да й коства живота, или само сърцето?
Кийли бе толкова развълнувана, че не можеше да мисли трезво. Копнееше не само да вижда, но и да усеща лъчите на изгряващото слънце. Имаше нужда от помощта на природните стихии. Щеше да помоли богинята майка да даде сила на графа да устои на сплетните на придворните, които щяха да я одумват.
Особената сила на това свято място в градината на графа я караше да се надява, че молбата й ще бъде чута. Където бреза, ела и дъб сплитаха клони, магията си бе у дома.
Без да се притеснява, че още е по нощница, Кийли извади ритуалната си роба, загърна се в нея и боса се спусна към вратата. Сърцето й биеше лудо. От вечерта преди срещата с баща си не се бе молила истински. Нищо чудно, че разумът й бе толкова размътен, а сърцето — така натежало.
Тя долепи ухо до вратата, за да се увери, че коридорът е празен. Не се чуваха стъпки. Момичето открехна вратата и надникна навън. Никой не се мяркаше, още бе рано дори за прислугата. Тя пое дълбоко дъх и излезе в коридора. Вратата безшумно се затвори зад нея.
Кийли се запромъква по тъмния коридор, докато не стигна стълбището. Оттам хвърли поглед към фоайето, за да се увери, че пътят е чист. Ако из двора не се мотаеше някой ранобудник, щеше незабелязано да се добере до парка.
Кийли прекоси фоайето на пръсти, отвори припряно вратата и… вече бе навън. В двора не се мяркаше жива душа.
Като ангел на нощта Кийли се запромъква сред гъстата мъгла, която като любовник обгръщаше Майката Земя. По едно време спря, за да се увери, че никой не я следва. След това се промъкна през плета в двора на графа.
Свещени камъни! — ужаси се Кийли и замръзна. Бе забравила златния сърп и магическите камъни. Тя хвърли поглед през рамо, но реши, че няма връщане назад. Докато стигне къщата и вземеше онова, от което имаше нужда, слугите на херцога щяха да са станали. Нямаше да успее да се върне незабелязано.
От мъглата изплуваха силуетите на трите дървета, които стояха като стари приятели. Кийли се усмихна при вида на ослепителната белота на свещената бреза, вечнозелената ела, а между тях — величествения дъб.
Вдигна качулката на робата си и пристъпи към свещените дървета. Когато имаше възможност да се помоли сред природата, се чувстваше като най-щастливия човек на земята. По пътя Кийли събра осем обикновени камъка.
С тях очерта магическия кръг, внимавайки да ги поставя на правилните места — в най-северозападната точка на кръга, в най-северната, най-североизточната, най-югоизточната, най-южната и най-югозападната. Тя влезе в кръга от запад и го затвори с последния камък, изричайки магическите думи:
— Смущаващите мисли остават отвън.
Вече в средата на кръга, Кийли се завъртя три пъти и спря с лице към изгряващото слънце. Тя затвори очи и се съсредоточи върху дишането си.
— Древните са тук, те чакат и ни гледат — проряза нощната тишина звънкият глас на момичето. — Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. — Кийли повиши глас. — Земя и Небе са едно царство.