Поспря, за да се концентрира. След това вдигна ръце и започна да се моли:
— Дух, ти, който ме водиш по моя път, помогни ми да разбера езика на дърветата. Дух на моите предци, помогни ми да разбера езика на вятъра. Дух на моя род, помогни ми да разбера езика на облаците. Мирдин, ти, най-велика сред друидите, отвори сърцето ми, за да проникна зад хоризонта.
Дълго време не се случваше нищо. А след това…
Силни ръце я сграбчиха над лактите. Качулката се свлече от главата й и откри катранено черната, стигаща почти до кръста й коса. В същия миг момичето ококори очи и с ужас съзря гневното лице на графа.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — изсъска Ричард и я разтърси.
— Забранено е да се разкъсва свещеният кръг! — извика Кийли. — Така разрушаваш…
Ричард не бе на себе си, ясно можеше да го прочете по лицето му. Без предупреждение той вдигна на ръце и я понесе през моравата.
— Мога и сама — опита се да протестира Кийли.
— Стой мирна — тросна й се мъжът.
С Кийли на ръце, Ричард прекоси моравата, мина покрай сънените си прислужници нагоре по стълбите, докато накрая не затвори с крак след себе си вратата на кабинета.
— Защо ме шпионираш? — попита Кийли толкова строго, колкото можеше.
— Тук аз задавам въпросите — сряза я Ричард. — Не забравяй, че те спипах в имението си.
— Защо, за… — обсебена от мисълта час по-скоро да се махне оттук, Кийли стана.
— Седни — заповяда Ричард и я натисна обратно в креслото. Момичето счете за най-разумно да остане на място. Ричард я гледаше мрачно и тя се почувства много неловко.
Накрая графът я попита:
— Да не си нещо като вещица?
— Сигурно не вярваш на подобни суеверия? — попита в отговор Кийли.
— В какво вярвам аз, сега не е важно — грубо отвърна той. — Искам да зная в какво вярваш ти. Да не би да правеше черна магия?
Кийли го погледна в очите и отвърна:
— Никога не бих сторила нещо подобно.
Смарагдено зелените му очи я пронизваха.
— Какво точно правеше?
— Инквизицията достигна ли вече Англия?
— Отговори на въпроса ми.
„Иначе“ остана да виси неизречено във въздуха.
— Аз съм кръстена в християнската вяра — опита да се изплъзне Кийли. Тя обикаляше около истината като котка около горещо мляко.
„Момичето е хитро — помисли Ричард, — но не чак колкото мен.“
— Не отговори на въпроса ми, любов моя. Каква си ти?
Момичето разбра, че няма друг изход, освен да му признае истината. Тя се взря, вирвайки брадичка, в смарагдените му очи и изрече една единствена дума, която го разтърси:
— Друидка.
— Мили боже, сгоден съм за езичница! — избухна Ричард.
— Притежавам известни умения — похвали се Кийли.
Ричард затвори очи и ужасено поклати глава. Тази невероятна глупост бе повече, отколкото можеше да понесе. Когато отново я погледна, на лицето му бе изписано презрение.
— Без здрав разум подобни умения са опасни — обясни той.
Кийли тъкмо се канеше да отвори уста, за да възрази на тази обида, когато Ричард я сграбчи за брадичката и рече:
— Сега ще мълчиш и ще ме чуеш добре. — След това той започна да крачи насам-натам като генерал пред войниците си. — Ти си най-глупавата жена, която някога съм срещал — по-глупава дори от сестрите ми — и нямаш капчица здрав разум. Знаеш ли изобщо колко много хора вярват във вещици? Знаеш ли това! Хиляди! Да, дори кралицата вярва в свръхестествени сили. Ясно ли ти е, че можеш да отидеш на клада? Ясно ли ти е? Когато се страхуват, хората първо действат, а след това задават въпроси.
Кийли се усмихна благо.
— Господине, никой от нас не умира наистина. Душите ни поемат по пътя към Великото приключение.
Още глупости — помисли си Ричард. Хабеше си думите напразно. Трябваше да подходи иначе.
Той пристъпи към писалището си и си наля чаша шотландско уиски, която изпразни на един дъх. Сега разбираше защо съпругът на сестра му толкова дънеше тази напитка. Нямаше нещо, което така да подкрепи един мъж, който си имаше работа с тези нелогични същества, наричани жени.
Кийли се извърна и отново застана с лице към Кийли, която започна още по-нервно да се върти в креслото си. Графът коленичи пред годеницата си и стопли дланите й със своите.
— Съкровище, безпокоя се за твоята сигурност. Вярвай в каквото искаш, но да се излагаш на показ пред едно толкова коравосърдечно общество, може да се окаже фатална грешка.
Кийли не вярваше на ушите си.