— Английско прасе — извика Кийли и изпълзя до най-дебелия клон, за да седне на него.
Одо и Хю плеснаха по врата младия маркиз Лъдлоу.
Кийли се настани възможно най-удобно и извади златния си сърп от торбата, която носеше на врата. Молейки се тихо, както я бе учила майка й, тя внимателно започна да реже клонки от елата. Всяка от тях целуваше, а след това хвърляше долу, в ръцете на братовчедите си и Хенри.
Момичето вдигна поглед към небето и въздъхна доволно. Богинята майка се усмихваше на нея и на начинанието им, обещавайки чудесна есенна вечер. Утринната мъгла отдавна се бе разпръснала под лъчите на слънцето, а въздухът беше свеж и прозрачен. Небето беше необикновено ясно и безоблачно.
— Хенри, всеки, който присъства край огъня тази вечер, трябва да получи по едно клонче — обясняваше на момчето Кийли, напълно погълната от заниманието си. — Самуийн е празник на предците ни, а елховите клонки символизират смъртта и прераждането. Тези клонки трябва да ни помогнат да се свържем със своите мъртви. Разбираш ли?
Мълчание.
— Хенри, разбираш ли?
— Разбирам, че си придобила лошия навик да се мотаеш из имението ми — достигна до нея гласът на графа.
Кийли погледна надолу, а устните й се отвориха във формата на идеално „О“ Свещени камъни! Графът не изглеждаше никак доволен. Наблюдавайки годеника си, Кийли не можа да не отдаде право на херцога. С киселото си изражение графът наистина изглеждаше като човек, когото са ритнали по… Кийли реши да се държи така, сякаш всичко е в реда на нещата.
— Добро утро, ваша светлост — извика тя и прикри неприятното чувство в стомаха си с престорена любезност. — Аз посещавам и градината ви, а не се мотая наоколо. Между двете има огромна разлика, съкровище.
При тази лъжа Ричард изсумтя заплашително. Погледът му се плъзна от непокорната му годеница към двамата огромни уелсци.
— Струва ми се, че току-що чух Мей и Джун да спорят в кухнята. Защо не отидете да ги потърсите.
Двамата хвърлиха плахи погледи към Кийли.
— Имаш ли нужда от нас? — извика Одо.
— Да не мислите, че ще я пребия от бой, задето се е катерила по дърветата ми? — грубо попита графът.
Двамата искаха да се спасят от гнева на англичанина, но и се колебаеха да оставят братовчедка си на милостта му. Те местеха погледи от графа към Кийли и обратно. Момичето кимна и те начаса хукнаха към Базилдън Хаус.
След това графът стрелна младия маркиз, който по ранг стоеше доста по-високо от него, със своя най-мрачен поглед. Хенри нямаше никакви скрупули да остави сестра си в ръцете на графа. Без да каже нито дума, момчето събра елховите клонки и пое към Талбот Хаус.
Сега Кийли събра кураж да попита ядосано:
— Защо ги плашиш? Страхът е разрушителна сила.
— Слез, моля те, долу — заповяда Ричард.
Кийли прибра златния сърп обратно в торбичката и скочи пред краката му. Ричард мигновено я сграбчи. Въпреки че се бе приземила сигурно на краката си, Кийли обви ръце около врата му и сега го погледна изпод гъстите си мигли с най-прелъстителния поглед, на който бе способна.
— Беше обещала да не демонстрираш езичеството си — напомни й Ричард, опитвайки се да устои на чувствата, които видът й будеше у него.
— Просто се подготвяхме за тазвечерния празник — отвърна Кийли. Тя пое с ноздри чистото му мъжествено ухание и прошепна: — Мм. Миришеш чудесно, на човек му иде да те схруска.
Ричард не можа да издържи и се усмихна. Той я притисна по-плътно към себе си, така че Кийли можа да усети резултата от предизвикателните думи.
Галейки шията на годеницата си, Ричард прошепна на ухото й:
— Видях устните ти да помръдват, съкровище. Ти се молеше на слънцето. Кланяш се на идоли…
— А ти се кланяш на златото — упрекна го тя.
— Кланям се на бог — поправи я той. — Златото го трупам.
Кийли се притисна към гърдите му и усети равномерните удари на сърцето му. Предупреди го, без да вдига поглед:
— Така както Мегън предаде на мен златната нишка на Учението, така ще я предам на децата си и аз. Все още ли искаш да се ожениш за мен?
Ричард внимателно повдигна брадичката й с пръст и надникна в най-невероятните теменужено сини очи, които някога бе виждал.
— Опитваш се да ме разубедиш ли?
Кийли поклати глава.
— Опитвам се само да ти обясня, че никога няма да изменя на истината. В моя свят има хармония и красота. Викът на сойката, гукането на гургулиците и писъкът на совата звучат в ушите ми като музика. Земният живот е прекалено кратък, за да бъде пропиляван в спорове с хора, които отказват да видят по-далече от носа си. — Тя посочи трите свещени дървета. — Това място е свещено. Брезата символизира раждането, елата — смъртта и вечността, а мощният дъб отваря вратите към други царства.