— Графинята е била омъжена три пъти — обади се Моргана.
Графиня Чешир хвърли на русата красавица унищожителен поглед и показа ноктите си:
— Някои жени имат повече обожатели, отколкото пръсти на ръцете си, докато има клети създания, които не могат да се похвалят нито с един.
Изведнъж всички присъстващи заговориха в един глас. Вестта за две толкова радостни събития, изглежда, повдигна настроението на всички, освен на Моргана. Русата красавица кипеше вътрешно, слушайки честитките, които се разменяха през масата.
Кийли забеляза неловкото мълчание на сестра си и отклони разговора:
— Разкажете ми за Есекс — помоли тя майката на графа. — Ричард рядко споменава за родината си.
— Там е замъкът Базилдън, крепостта на нашите деди — обясни Луиз Девъро. — След сватбата вие ще сте неговата господарка. Замъкът се поддържа чудесно от прислугата.
— Будика, войнишката кралица, е родом от Есекс — вметна Хенри. — Тя разрушила римското поселище Камулодунум, преди да се насочи към Лондон и да го сравни със земята.
— Радвам се да чуя, че си внимавал по време на уроците по история — кимна на сина си херцогът.
— Земята на Есекс е плодородна и дава много ечемик и пшеница — обясни Ричард. — Горите край Уолтам ще ти харесат — Има цели стада с дивеч и всички видове дървета, които можеш да си представиш.
— Дори дъбове? — дяволито попита Кийли.
— Безброй дъбове — отвърна Ричард. — Възнамерявам да ти представя всеки един поотделно.
Госпожа Девъро въздъхна при мисълта за любовта между единствения й син и това мило създание. Бъдещата й снаха ни най-малко не отговаряше на очакванията й, което неимоверно я радваше. Повърхностните госпожици от двора на Тюдорите изобщо не бяха по неин вкус.
— Ричард направи цяло състояние от търговия с есекска вълна — обясни графиня Базилдън, за да види реакцията на момичето при споменаването на богатствата на сина й.
Кийли стрелна графа с очи и каза:
— Надявам се, че не си измамил никого.
— Никога не бих го сторил — увери я Ричард.
— Какво те интересува кого е измамил? — намеси се Моргана. — Това само още повече би напълнило джоба ти.
— Аз също мисля така — обърна се към русата красавица барон Смит. — Един мъж трябва да се грижи за собствения си джоб.
— Селяните, рибарите и търговците също са хора — обясни Ричард. — Тъкмо защото се отнасям почтено с тях, те желаят да търгуват с мен, а това е добре и за двете страни.
— Възгледите ви са достойни за уважение — похвали графа Кийли, обвивайки го с възхитен поглед.
— Защо ти е всичко това? — попита баронът. — Работата е занимание за плебеи, а ти и без това имаш предостатъчно пари.
— Работата му носи удовлетворение — отвърна Кийли, подразнена от критиката на барона.
Ричард се подсмихна и се наведе към нея.
— Скъпа, и сам мога да защитя начина си на живот.
— Никога не бих дръзнала да те защитавам — оправда се Кийли. — Исках само да обясня защо работиш толкова много, в случай че баронът реши да последва примера ти.
Зад графиня Чешир се появиха няколко слуги. Един от тях сервира няколко купи артишок с оцет и олио, а друг — цвекло и зеле. Трети внесе поднос с подбрани сирена. Последен влезе Мийд, а онова, което направи икономът, накара всички да занемеят.
Вместо, както се полагаше, да постави подноса пред херцога, той го поднесе на графиня Чешир. На госпожа Даун й трябваха няколко секунди, за да разбере какво й бяха сервирали.
На сребърния поднос пред нея имаше печена гъска. Инкрустирана с диаманти и смарагди златна верижка красеше онова, което някога е било дългата шия на гъсока.
— Антъни! — изпищя графинята на Чешир и припадна. Херцогът скочи от стола си и се втурна към нея, докато седящите до графинята Ричард и Уилис се опитваха да я върнат в съзнание.
Херцогът нежно плесна любимата си по лицето. Когато тя със стон отвори очи, херцогът прониза своя иконом с убийствен поглед.
Ричард чу Хенри да се смее зад гърба му. Обърна се и видя Кийли да прихва, прикривайки устата си с ръка, докато раменете й се тресяха от потискания смях.
В този момент през вратата влезе истинският Антъни, а след него се появиха и Ясперс и Барт.
— Хубавото ми малко птиче — изгука графинята. Тя се изправи, отчупи едно парченце хляб и го даде на Антъни. Гъсокът бързо го глътна и с крякане си поиска още.
— Отведете Антъни в стаята му на сигурно място — заповяда графинята на двете момчета.