Кийли се засмя на недоверието му.
— Кълна се, че говоря самата истина. Облечи това.
Хенри нахлузи върху дрехите си една износена виолетова пола и ленена блуза, а върху тях — черна наметка с качулка.
— Вдигни качулката — напомни му Кийли, — иначе никой няма да те вземе за мен.
— Трябват ми и две дини.
— Защо? — учуди се Кийли.
Хенри се ухили дяволито.
— Какво момиче ще бъда без гърди.
Кийли се изчерви.
— Обаче ако се правя на теб, достатъчни са и две бобени зърна — подразни сестра си Хенри.
— Много смешно — отвърна Кийли и го плесна на шега. Тя отстъпи няколко крачки и го огледа. — Изглеждаш чудесно.
— Завърти се — нареди Хенри. — Невероятно, приличаш на някое конярче, сестричке.
Кийли се приближи към камината с корковата тапа в едната ръка и кинжала на брат си в другата. Тя набоде тапата на върха на острието и я държа в пламъците, докато се овъгли. След това я изгаси и почака да изстине.
— Стой мирен — каза тя и начерни с тапата лицето на брат си. — Ако лицата ни са черни — обясни тя, — злите духове няма да могат да ни познаят и да ни последват в къщи.
— Щеше ми се днес да е пълнолуние — отбеляза Хенри.
— Празнуваме Самуийн винаги по новолуние — обясни Кийли. — Никога по време на октомврийското пълнолуние.
— Но защо?
— За да видим в отвъдното, погледът ни трябва да се откъсне от света на смъртните.
Хенри се ухили.
— Понякога говориш странни неща, сестричке. — Той взе изгорялата тапа от ръцете на сестра си и начерни лицето й със сажди, като не забрави дори върха на носа.
Двамата взеха под мишница елховите клонки и се запътиха към вратата. Хенри я открехна и надникна в коридора. Не се мяркаше жива душа. Той направи знак на сестра си и я поведе по тъмния коридор към стълбището.
Отдолу до тях достигнаха приглушените гласове на някакви мъже, които разговаряха във фоайето. Хенри и Кийли не искаха никой да ги види преди началото на празника.
— Да изчакаме ли, докато си тръгнат? — попита Хенри.
— По-добре да си плюем на петите и… към вратата — отвърна Кийли. — Ако сме достатъчно бързи, никои няма да ни познае.
Хенри кимна.
— Едно, две, три… давай!
Кийли и Хенри се втурнаха надолу по стълбите и профучаха през фоайето покрай слисаните мъже от свитата на херцога. Без да спира, момчето бутна вратата и двамата излетяха в двора.
Хенри продължи към парка, но Кийли поспря за миг. С блажена усмивка тя вдиша дълбоко хладния вечерен въздух в радостно очакване на предстоящия празник.
Нощта бе създадена за магия. Въздухът бе зареден с енергия. Пурпурните пламъци на залеза постепенно гаснеха и огненото море се отдръпваше от изток на запад. Тази нощ на небосвода нямаше да изгрее луна и въпреки това светът бе изпълнен със странно сияние.
— Скоро отново ще бъдем заедно, Мегън — прошепна Кийли. Тя с нетърпение очакваше края на вечерта. Само щом скептичните англичани си легнеха, тя щеше да се свърже с майка си.
Момичето хукна след брат си към градината край Темза. Одо и Хю вече ги очакваха. Тук бяха и Мей и Джун, които възхитено зяпнаха бъдещата графиня Базилдън, изникнала пред тях в момчешки дрехи.
— Хайде, момчета, запалете огъня — помоли братовчедите си Кийли.
— Аз ще го запаля — извика Одо.
— Не е честно — възпротиви се Хю. — Ти го запали миналата година.
— Точно затова тази година ще го запаля пак аз — настоя Одо и плесна брат си по тила.
— Остави го на мира — защити брат му Мей.
— Не смей да държиш такъв тон на Одо — възмутено извика Джун.
— Ти недей да се месиш — грубо отвърна Мей и понечи да ощипе сестра си.
Двамата братя застанаха между спорещите близначки. Одо обърна очи към небето, а Хю сви рамене в отговор.
— Значи заедно? — попита Одо. Хю кимна ухилен.
Твърде късно.
Докато четиримата спореха кой да запали огъня за Самуийн, Кийли и Хенри ги бяха изпреварили. Те отстъпиха няколко крачки, за да се насладят на гледката. Не след дълго пламъците примамиха хората от свитите на Талбот и Девъро.
Кийли и Хенри обикаляха сред насъбралото се множество с вързоп елхови клонки и даваха на всеки.
Кийли търсеше графа с поглед, но огненият му перчем не се мяркаше никъде. Тя съзря херцога и графинята и си запробива път към тях.
— Една клонка? — попита тя херцога.
Робърт Талбот взе клонката и рече:
— Защо тази вечер не си измиеш лицето, Хенри?
— Аз съм Кийли — поправи го тя, хихикайки.
Херцогът и госпожа Даун зяпнаха от учудване.
— Двамата с Хенри се преоблякохме за празника — обясни тя, снижавайки глас. — Възцарява се хаос, а мъртвите идват да се срещнат със своите живи.