— Да не съм сгоден за поетеса? — подразни я той.
— Не, аз съм просто една езичница — сериозно отвърна Кийли. — Докато гори огънят на Самуийн, мога да се свържа с всички онези, които са си отишли от нас и които тепърва ще дойдат.
Ричард се бореше със себе си, за да не се разсмее. Годеницата му бе побъркана по един много сладък начин.
— Как мислиш да поддържаш огъня цели три дни, скъпа?
— Одо и Хю обещаха да го наглеждат през нощта. — Изтлее ли огънят, разваля се и магията на празника Самуийн, а булото между нашия и отвъдния свят пада за още една година.
— А ако вали? — попита Ричард.
— Великата богиня майка е милостива и никога не праща дъжд по време на Самуийн.
Той не можа да не се засмее на сериозността, с която Кийли бе изрекла последните думи.
— Наистина ли вярваш във всичко това?
— А ти, нима не вярваш в живота след смъртта? — отвърна момичето.
— Има ли още много други като теб? — попита Ричард, без да отговори на въпроса й. — Имам предвид друиди.
Кийли сви рамене.
— Честно казано, не зная.
— А би ли ми казала, ако знаеше?
— Не.
Отговорът й не го смути ни най-малко.
— Защо?
— Никога няма да се доверя напълно на един мъж — призна тя. — Все още ли искаш да се ожениш за мен?
— Един ден ще ми се довериш — обеща й Ричард и я взе в обятията си. Тъкмо се канеше отново да я целуне, когато зад гърба му се разнесе някакъв шум.
— Ти ли си това, Кийли? — извика Хенри. — Влизаме вътре да печем кестени.
— Идвам веднага — извика Кийли. Тя погледна графа и го покани: — Ще дойдеш ли с нас?
Ричард поклати глава.
— Може би по-късно. На писалището ми ме чака много работа.
— Защо работиш толкова много?
— Обичам да работя.
— Предпочиташ да работиш, вместо да ядеш печени кестени? — пошегува се тя.
Ричард се ухили.
— Запази ми няколко, съкровище, и ми дай един час, за да си довърша работата.
Два часа след полунощ, когато безлунната нощ беше най-тъмна, Кийли седеше на ръба на леглото си и се ослушваше. Талбот Хаус бе притихнал. Външно Кийли изглеждаше спокойна, но вътрешно едва издържаше напрежението. Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Тънкото було между света на живите и отвъдното скоро щеше да се повдигне малко за нея и майка й.
Кийли бе възпитана да вярва в непрекъснатия кръговрат на живота и не се боеше от мъртвите. За нея смъртта бе също част от живота, както и раждането. Това, че сега двата свята се свързваха, беше чудесно, вълнуващо и караше сърцето й да ликува.
Стори й се, че часът, който толкова дълго бе чакала, настъпва. Тя стана и облече черната си наметка върху панталона и ризата, които все още носеше. Взе вързопчето с магическите камъни и златния сърп и се отправи боса към вратата. Ослуша се, а след това безшумно се промъкна в тъмния коридор.
Все покрай стената, Кийли се добра до стълбището, фоайето изглеждаше безлюдно. Долу поспря за малко, но не забеляза нищо необичайно.
Внимателно отвори вратата и излезе в двора, където дълбоко си пое въздух.
Неочаквано усети да я сграбчват чифт силни ръце. Опита се да извика, но нечия длан запуши устата й.
— Не се бой, малката.
Беше гласът на Одо. Когато Кийли се успокои, той я пусна.
— Не искахме да събудиш цялата къща — опита се да й обясни Хю.
Кийли се обърна и прошепна:
— Свещени камъни! Какво правите тук в този час?
— Чакаме те — отвърна Одо.
— Искаме да стоим на стража, докато се молиш — добави Хю.
Кийли не бе сигурна дали духът на майка й ще се появи в присъствието на други хора. Не искаше да пропусне възможността да се свърже с нея.
— Не е необходимо да ме пазите — увери братовчедите си тя.
— Това решаваме ние — отвърна Одо.
— Този път той е прав — добави Хю. Одо плесна брат си по тила.
— Решавай, малката — решително каза Одо. — Или ще стоим на стража, или ти се връщаш в стаята си.
Кийли се предаде.
— Добре тогава. Но обещайте да не се намесвате, каквото и да се случи.
Тримата забързаха по алеята, водеща през парка на Талботови в градината на графа. Когато стигнаха имението на Девъро, Кийли спря.
— Чакайте ме долу при къщата — нареди им тя. — В никакъв случай не се намесвайте. Разбрано?
Одо и Хю кимнаха усърдно като две големи деца.
Кийли проследи с поглед как се скриха недалече от Девъро Хаус, след което вдигна качулката на наметката си и се насочи към мястото, където сплитаха клони брезата, елата и дъбът.
— Здравейте, приятели — прошепна тя на трите най-свещени измежду дърветата. — Радвате ли се на Самуийн?
Кийли извади десет камъка. Бе избрала девет черни обсидиана за подсилване на позитивните енергии и един бял ахат.