С осем от обсидианите описа кръг, който остави отворен само на запад. След като влезе през отвора, тя затвори свещения кръг с деветия обсидиан, изричайки думите:
— Смущаващите мисли остават отвън.
След това извади златния сърп и описа с него въображаема окръжност. Застана в средата, душата на кръга, завъртя се три пъти и спря с лице на североизток — свещената посока на предците. Остави белия ахат до себе си на земята.
Със затворени очи се концентрира върху дишането си, докосвайки с пръсти украсения със сапфири, смарагди и диаманти медальон. По гърба й пробяга неволна тръпка.
— Древните са тук, те чакат и ни гледат — проряза нощната тишина звънкият глас на момичето. — Звездите говорят чрез камъните, а светлината прониква през най-гъстите дъбове. — Гласът й стана по-силен. — Земя и Небе са едно царство.
Кийли направи дълга пауза, докато се съсредоточи, така както природата си почива, за да събере силите си. След това падна на колене и вдигна ръце за молитва.
— Дух, ти, който ме водиш по моя път, помогни ми да разбера езика на дърветата. Дух на моите предци, помогни ми да разбера езика на вятъра. Дух на моя род, помогни ми да разбера езика на облаците. — Отпусна ръце, затвори очи и прошепна: — Душите, които са добронамерени, могат да влязат в този кръг. Отворете сърцето ми, за да погледна зад хоризонта.
Времето сякаш бе спряло. Тогава пред вътрешния й взор изникна видение…
Лицето на една жена… Топли сиви очи, които преливаха от обич, спокойна усмивка. Мегън.
— Ужасно ми липсващ мамо — простена Кийли
— Довери се на краля с огнената корона — рече Мегън.
— Графът ли е това?
Мегън се усмихна.
— Виж кой е при мен. — Появи се личицето на хубаво бебе, изпитателно вперило очи в Кийли
— Това е моята внучка Блайт.
— Блайт е моя дъщеря?
Мегън кимна.
— Тук има и други, родени от теб, но Блайт е първата.
Кийли се усмихна.
— Много други?
— Пази се от тъмния ковач — предупреди я Мегън. — Той иска главата на краля.
— Как е неговото име, мамо?
Мегън вдигна глава и впери поглед в далечината, сякаш усещаше някаква приближаваща се опасност.
— Не ни остава много време. Догодина по Самуийн…
Докато Кийли разговаряше с духа на майка си, Ричард тайно се бе промъкнал в градината и се бе присъединил към братовчедите й. Когато двамата го откриха, той кимна първо на Одо, а след това и на Хю и едва се сдържа да не се разсмее на глуповатия им израз.
— Идвам, за да я пазя — прошепна Ричард. — Какво прави там?
— Говори с майка си — отвърна Одо така, сякаш ставаше дума за най-естественото нещо на света.
Ричард виждаше само Кийли. Той стрелна Хю с бялото на очите си.
— Виждаш ли някого?
Хю кимна и прошепна в отговор:
— Виждам Кийли, вие не я ли виждате?
Устните на Ричард трепнаха.
— Имам предвид освен Кийли.
Хю поклати глава.
Ричард се обърна към Одо.
— Виждаш ли някъде майка й?
— Разбира се, че не — отвърна Одо — Аз не съм посветен. Само посветените могат да надникнат зад хоризонта.
— Значи вярваш, че Кийли вижда майка си? — попита Ричард.
— Да.
— Но защо?
— Вие в нищо ли не вярвате? — попита Хю.
— Същото е като причастието в църквата, когато свещеникът превръща хляба и виното в Христовата плът и кръв — обясни Одо.
Ричард кимна и отново се обърна към годеницата си, която бе коленичила пред три дървета и говореше с някого. Неочаквано Ричард зърна с ъгълчето на окото си някаква тъмна фигура, която тичаше към Кийли. Той тъкмо се канеше да се втурне напред, за да спре натрапника, но в последния момент разпозна силуета и спря смутен.
— Прости ми, Мегън — извика херцогът, втурвайки се в магическия кръг. — Обичам те повече от живота си.
Кийли се извърна светкавично и извика:
— Забранено е да се влиза в магическия кръг.
Твърде късно
В отчаяния си опит да се добере до отдавна изгубената си любима херцогът бе престъпил невидимия магически кръг. Кийли понечи отново да се обърне, но духът на Мегън бе изчезнал.
— Мамо, върни се! — извика Кийли и се строполи на земята. Отчаяното й хлипане проряза нощната тишина.
Ричард се спусна през моравата към нея. Той коленичи в тревата до нея и я притисна в обятията си, за да я утеши.
— Всичко ще се оправи, скъпа. Обещавам ти, ще оправя всичко. Престани да плачеш.
— Видях Мегън — като в транс мърмореше херцогът. — Тя ми се усмихна. Кийли, тя ми прощава.
Кийли се обърна към херцога. Гласът й трепереше от презрение.
— Майка ми може и да ви е простила, ваша светлост, но аз никога няма да ви простя. Заради вас отново я изгубих.