Хлипайки безутешно, тя притисна лице към гърдите на графа.
— Да ми прости бог, но мразя този човек.
Херцогът протегна ръка към нея, но след това отново я отпусна. В теменужено сините му очи се появиха сълзи. За пръв път поглеждаше отвъд собствените си желания и интереси и си даваше сметка за истинското положение на дъщеря си. Виждайки я хлипаща на гърдите на графа, той осъзна какво й бе причинил. Бе съсипал живота на жената, която обичаше, и живота на единственото й дете. Най-вече живота на нейното дете. Първородната му дъщеря, плодът на неговата голяма любов, осемнадесет години е трябвало да живее с позора на извънбрачния си произход. Докато той бе танцувал, гулял и флиртувал в двора на Тюдорите, дъщеря му е трябвало да търпи обиди и унижения от всеки срещнат. А сега — себичен, какъвто винаги е бил — я бе лишил от възможността да остане за малко с майка си, която я бе обичала безрезервно от мига на нейното зачеване. Как би могъл вече да помоли Кийли за доверие и прошка?
По знак на графа Одо и Хю помогнаха на херцога да се изправи. Тримата се отдалечиха към Талбот Хаус, но гласовете им се чуваха още дълго.
— Елате, ваша светлост — чуваше се Одо. — Утре сутрин всичко ще изглежда по-добре.
— Разбираемо е, че малката е развълнувана — добави Хю. — Тя не знае какво говори.
— Хю по изключение е прав — даде право на брат си Одо. — Кийли не може да мрази никого. Нито дори и онази свиня Мадок. Когато утре се събуди и види слънцето да изгрява, ще забрави всичко.
— Ами ако вали? — вметна Хю.
— Безмозъчен идиот — отвърна Одо и плесна брат си по тила.
— Ами да, утре може да бъде облачно.
Ричард вдигна Кийли на ръце и я понесе през моравата към дома си. Събудени от шума навън, много от хората му стояха по нощници из коридорите и го гледаха слисани да прекосява фоайето. Дженингс — също по нощница — последва графа нагоре по стълбището. Пред спалнята на графа Дженингс се втурна покрай него, за да отвори вратата.
— Мога ли да направя нещо за вас или за дамата? — попита той.
— Погрижете се да не бъдем обезпокоявани.
— Да, ваша светлост.
Вратата се хлопна след графа. Ричард внимателно остави Кийли на леглото и легна до нея, за да я вземе в обятията си и да започне нежно да гали гърба й. Безутешното й хлипане късаше сърцето му, но той не знаеше как да я утеши. Досега бе виждал сълзи само в очите на жени, които по този начин искаха да подчертаят красотата си и да спечелят сърцето му.
— Мегън ми липсва ужасно — хлипаше Кийли.
— Каза, че Самуийн щял да трае три дни — напомни й Ричард. — Не можеш ли утре да опиташ пак? Обещавам ти да държа всеки натрапник далеч от твоя кръг.
Тя бе толкова слисана от това предложение, че съвсем забрави да плаче. Погледна го с големите си, мокри от сълзи очи.
— Ще направиш ли това за мен?
— Скъпа, ще направя всичко, което пожелаеш — обеща той.
Кийли докосна бузата му. Устните й трепереха и на Ричард му се стори, че видя далечния отблясък на плаха усмивка.
— Обещай ми да простиш на баща си.
Усмивката изчезна от лицето на Кийли.
— Аз нямам баща.
— Напротив, имаш — възрази Ричард. — Талбот много те обича. Видях го в очите му.
— Искаш от мен прекалено много — отвърна Кийли, избягвайки настойчивия му поглед. — Никога няма да мога да му простя. Нито за тази нощ, нито за всички онези безкрайни нощи през последните осемнадесет години от живота ми.
— Чуй ме. — Ричард я улови за брадичката и внимателно извърна лицето й към себе си. Когато Кийли вдигна поглед и го погледна в очите, той продължи. — Ти имаш меко сърце, съкровище мое. Ако отблъснеш обичта на баща си, ще нараниш себе си толкова, колкото и него.
Ричард се наведе над лицето й и устните му докоснаха нейните. Това бе дълга, интимна и изцеляваща целувка. Болката, страхът и копнежът й да бъде обичана я правеха чувствителна за всяка нежност. Дланите му галеха тялото й, докато езикът му изследваше устата й.
Кийли пое дъха му и сякаш в гърдите й нахлуха хиляди лекокрили пеперуди. Нямаше ни най-малка представа, че го желае. Бе я омагьосал с мъжествеността, физическата близост и нежните си ласки. Кийли се отдаде на мига. Ричард разголи гърдите й и няколко мига само ги гледаше с възхитен поглед.
Накрая се наведе и започна да ги целува. Когато засмука зърната им, Кийли почувства да я заливат горещите вълни на страстта.
Тя му се отдаде изцяло, притисна се към гърдите му и простена дълбоко:
— Целувай ме.
Ричард се овладя със сетни сили, закопча ризата й и нежно я целуна по устните.
Кийли отвори очи и го погледна съвсем замаяно.
— Чаках вече толкова дълго и няма да те взема, преди да си станала моя жена — обясни й Ричард и се усмихна при вида на разочарованото й изражение. — Приеми това като най-големия комплимент, който съм правил на някоя жена. Освен това придворните на Елизабет подробно ще изследват леглото ни след първата брачна нощ, за да разберат дали си била девствена. Нали не искаш после да те одумват?