Бъргли отвърна с кимване на комплимента и отбеляза усмихнат
— Предполагам, че Дъдли ти е дал най-ужасната си стая?
— Грешиш, най-ужасната е дал на Смит — отвърна Ричард. — За мен не е оставил никаква.
При споменаването на барона Бъргли смръщи чело.
— Не те ли посъветвах да нямаш вземане-даване със Смит?
— Защо се отнасяш така с него? — пожела да знае Ричард. — Уилис също израсна в твоя дом. Причината не е ли в това, че той не притежава нищо освен името си?
— Стотици пъти сме водили този разговор — отвърна Бъргли. — Отношението ми няма нищо общо с финансовото му състояние. Смятам Смит за неблагонадежден и тая известно подозрение към него във връзка с неочакваната кончина на баща му и брат му. Знаеш това, Ричард.
— Просто не мога да повярвам, че Уилис е пожертвал семейството си заради някаква си титла.
— Виждал съм хора да убиват и за по-малко. И не забравяй, че той пропиля наследството, което…
Неочаквано вратата се отвори. При вида на кралицата двамата мъже скочиха на крака и се поклониха.
Висока, слаба и червенокоса, на четиридесет и две години Елизабет Тюдор все още бе пленително красива жена. Тя носеше дълбоко изрязана рокля от нежнорозова коприна, чиито перлени бродерии сигурно струваха цяло състояние. На шията, пръстите и в косата й блестяха възхитителни диаманти. Когато се движеше, Елизабет пръскаше искри като танцуващ слънчев лъч.
Кралицата седна и подкани Бъргли да последва примера й. Ричард остана да стои прав като непослушно дете, което очакваше наказанието си. Кралицата го изгледа от глава до пети, при което той изпита желание да потъне в земята.
— Блудният син се завърна — рече накрая Елизабет. — Закъснението ви никак не ми допада.
— Простете, ваше величество — извини се Ричард, съпровождайки думите си с дълбок поклон. — Въпреки че копнеех да се присъединя към свитата ви, деловите ви интереси ме задържаха в Лондон.
— Звучите като Сесил. Годините, прекарани в дома му, са превърнали и вас в прекалено сериозен млад мъж — отвърна кралицата, доволна от изкусно формулирания отговор. — Седнете, скъпи Мидас. Разкажете какво сте докоснали през последните седмици и сте го превърнали в злато.
— Получих важни новини от Изтока — отвърна Ричард. — Сестра ми Хедър пише, че султан Селим бил починал. Сега султан е принц Мурад. Майка му и съпругата му са привърженички на търговията с Англия.
— За кого се омъжи сестра ви? — попита Елизабет.
— За принц Халид, братовчеда на султана.
— Ах, да, спомням си. И трите ви сестри проявиха дързостта да се омъжат без мое позволение.
— Вятърничави същества — вметна Бъргли. — Въпреки това и трите се показаха изключително лоялни към короната, особено най-малката.
Ричард му хвърли благодарен поглед.
— Имам план, който ще ни направи богати.
— Скъпи ми Мидас, богатството ви вече надхвърля възможностите на човешкото въображение — подразни го Елизабет.
— Тогава можете да бъдете сигурна, че не съм движен от егоистични мотиви, а единствено от мисълта за вашите интереси — парира Ричард. След това с блеснали очи започна да им излага плана си: — Дайте ми пълномощно с кралския печат и ще делим печалбата. Дипломацията в Ориента се размърдва бавно. По мои сметки след три години вече ще имаме солидни позиции в Османската империя.
— И каква част ще отива за короната?
— За лъва, мисля аз, лъвският пай: петдесет процента — отвърна Ричард. — Бъргли и аз си поделяме останалите петдесет. От това начинание Англия ще извлече огромни ползи.
— Седемдесет процента — възрази кралицата.
— Шестдесет — отвърна Ричард.
— Спазарихме се — усмихнато рече Елизабет. — Сесил, погрижете се незабавно да получи пълномощното.
Ричард отвори пакетчето, което бе донесъл.
— Майката на султана ви изпраща този скромен подарък в знак на добра воля.
„Скромният подарък“ представляваше украсено с диаманти ветрило. Разтворено, то приличаше на блестяща дъга, а за дръжката му не бяха жалени смарагди, сапфири и рубини.
— А това е подарък от съпругата на султана. — Ричард извади възхитително букетче от порцеланови цветя, също обсипано с безброй скъпоценни камъни. — Трябва да им се отблагодарим по подобаващ начин. Хедър ми пише, че това било обичай в Ориента.
Елизабет не можеше да откъсне очи от украшенията. Без да вдигне поглед, тя попита:
— А как да възнаградим сестра ви?
— Не е необходимо — отвърна Ричард. — Всъщност тя ме моли да й изпратя няколко малки прасенца.
— Това пък защо? — учуди се Елизабет.