Кийли се изчерви. След това внезапно вдигна глава, сякаш бе чула нещо. Ричард понечи да каже нещо, но тя сложи показалец на устните си.
Отскубна се от него, скочи от леглото и се втурна към прозореца, където падна на колене.
— Вали! Огънят е изгаснал.
Ричард се завтече към нея, вдигна я на ръце и я отнесе обратно на леглото.
— Догодина отново ще можеш да говориш с майка си — утеши я той. — Обещавам ти да направя покрив, така че огънят да не може да изгасне.
Двамата отново бяха напълно облечени. Ричард я притискаше в обятията си и й нашепваше любовни думи. Дишането й ставаше все по-спокойно и равномерно, докато накрая Ричард разбра, че е заспала. Едва тогава той затвори очи и си позволи да я последва в царството на сънищата, макар и не в това на мечтите.
12
Кийли стоеше в една малка, осветена от свещи, стаичка на кралския параклис в Хемптън Корт. Херцогът и госпожа Даун бяха при нея, но тя почти не ги забелязваше. Момичето замаяно гледаше отсрещната стена и гадаеше какво ли я чака през следващите четиридесет години.
След минути херцогът щеше да я поведе към олтара, където я очакваше Ричард Девъро. Кийли не разбираше защо графът така и не се отказа от тази женитба. В края на краищата тя беше една абсолютно неизвестна личност от обвитите с мъгли уелски планини и никога нямаше да успее да се нагоди към плашещото я английско общество. Бъдещият й съпруг се славеше като елегантен придворен, майстор на политическите интриги и любимец на кралицата. Ако съпругата му навредеше на името му, той без съмнение щеше да започне да я презира. А как би могла Кийли да живее с презрението на съпруга си? Дали не бе обречена завинаги да си остане чужденка? О, защо в безкрайния божи свят нямаше и едно местенце за нея?
Въпреки тези грижи бъдещата графиня изглеждаше спокойна. Докато стоеше в очакване на момента, в който херцогът трябваше да я отведе пред олтара, и безизразно се взираше в стената отсреща, Кийли изглеждаше красива като кралица. Приличаше на приказна принцеса в украсената си със стотици перли сватбена рокля от кремав сатен. Тесният корсаж имаше дълбоко квадратно деколте, откриващо пленителна гледка към шията и гърдите й.
Но дотук свършваше всяка прилика с английска дама и дивата страна от природата на Кийли взимаше връх. Въпреки всички протести на графинята Кийли бе отказала да сплете косата си, така че сега катранено черната грива падаше свободно чак до кръста й по езически обичай. Противно на английската традиция, невестата не носеше було. Затова пък медальонът с изображение на дракон предизвикателно блестеше на гърдите й. Единственото друго цветно петно бе годежният й пръстен, който сега носеше на дясната ръка.
След дълги душевни терзания Кийли се бе примирила с онова, което беше и не желаеше нито да крие, нито да се срамува от произхода си.
Както бе прието, Кийли носеше букет от нежни портокалови цветове, които символизираха невинността и девствеността й. Същевременно това бе нещо като заклинание за плодовитост, тъй като портокаловото дърво дава плодове още по време на цъфтежа си.
— Ще видя докъде са стигнали — наруши напрегнатото мълчание госпожа Даун. Миг по-късно вратата хлопна след нея.
Кийли усещаше присъствието на херцога почти физически, но отказваше да го погледне. След бурната нощ в градината на графа тя не бе разменила с баща си нито дума.
— Съжалявам, че ти причиних толкова мъка — промълви херцогът с дрезгав от вълнение глас. — Не мога да те упрекна за това, че ме мразиш, но трябва да знаеш, че те обичам с цялото си сърце.
Кийли само кимна безизразно, без да откъсва поглед от стената, но разбра колко прав е бил графът. Чувстваше се така сломена както — съдейки по гласа му — се чувстваше и баща й. Как би могла да му прости? От друга страна — как можеше да не му прости?
Вратата се отвори.
— Младоженецът очаква невестата си — рече госпожа Даун.
Без да разменят нито дума повече, херцогът и Кийли застанаха в дъното на параклиса. Херцогът протегна ръка, за да поведе дъщеря си към олтара, но Кийли се поколеба.
— Случилото се е погребано в миналото. Всичко стана неволно — прошепна Кийли и вдигна пълните си със сълзи очи към херцога. — Прости ми ужасните неща, които ти наговорих Обичам те, татко.