— Аз също, дете мое — промърмори Робърт Талбот и я взе в обятията си. Баща и дъщеря се прегърнаха така, сякаш не искаха да се разделят никога повече, след като най-сетне се бяха намерили.
Графиня Чешир се усмихна на тази покъртителна гледка и изтри една сълза. Зад нея се разнесе нетърпеливо шушукане. Гостите, изглежда, не разбираха какво спираше тази изникнала бог знае откъде булка да се втурне към олтара и да се омъжи за първия граф на Англия.
Госпожа Даун отново се обърна и видя Ричард да наднича през рамо, за да разбере къде се бави невестата му. Графинята не можа да не се усмихне при вида на разбилия толкова женски сърца младеж, който сега се боеше да не бъде зарязан пред олтара.
Въпреки множеството знатни особи и тържествената атмосфера госпожа Даун направи фуния с длани и извика с все сила:
— Търпение, Девъро! Лъдлоу и дъщеря му се сбогуват!
Ричард не обръщаше никакво внимание на придворните — било то приятели или врагове — които се забавляваха за негова сметка. Видял годеницата му да се прегръща с баща си, той само кимна на графинята и се върна на мястото си пред олтара.
Най-сетне херцогът пусна дъщеря си, усмихна й се окуражително и я поведе към олтара.
Кийли виждаше за пръв път пищния кралски параклис. Хиляди свещи хвърляха върху стените фантастични сенки. Небесносиният купол бе обсипан със златни звезди, които символизираха божието царство.
Кийли се обърна с лице към морето втренчени в нея очи.
— Не мога, татко — прошепна тя. При вида на безчислените бъдещи врагове я обзе паника.
Херцогът нежно стисна ръката й.
— Ти струваш много повече и си много по-достойна от тях — отвърна той и пристъпи към олтара. Кийли нямаше друг избор, освен да го последва.
В края на пътеката между скамейките за богомолци се намираше олтарът с махагонови врати, през които двамата с Ричард трябваше да влязат, преди да коленичат пред Кентърбърийския архиепископ. Олтарът бе украсен с цветя — букети от чудесните челебитки, които тя толкова бе обикнала.
Без да обръща внимание на любопитните погледи на придворните, Кийли се втренчи в невероятно красивия мъж, който я очакваше пред олтара. Елегантно облечен в тъмнозелени одежди, графът отново изглеждаше като някой оживял езически бог. Този бог сега й се усмихваше, а смарагдено зелените му очи й обещаваха да я обичат. Това й вдъхна кураж да застане до него пред олтара.
Кийли целуна баща си по двете бузи. След това се обърна към графа, усмихна му се и пъхна ръка в неговата.
Чу хихикането на придворните от първите редове. Дори Кентърбърийският архиепископ не можа да сдържи усмивката си.
Ричард се ухили широко.
— Боя се, че е прието бащата да предава булката на младоженеца.
— О! — Кийли пламна от смущение. Без да се замисля много, тя се опита да издърпа длан, за да започне отначало.
— Остави това — отказа да пусне дланта й Ричард. — Сега най-после си моя и никога повече няма да те пусна да ми избягаш.
За най-голяма радост на Кийли ритуалът не трая повече от тридесет минути. В паметта й завинаги остана мига, в който Ричард надяна златната брачна хапка на пръста й и обеща с треперещ глас:
— Pour tous jours. Завинаги, съкровище. Готова ли си да започнеш своя нов живот? — тихо я попита той, преди да се обърнат, за да бъдат представени на двора на Тюдорите като мъж и жена.
Кийли кимна със сериозно изражение.
— И не смей да твърдиш, че не съм те предупредила.
Любовта караше очите му да блестят, докато отвръщаше с усмивка:
— Обещавам да не го правя.
— Добре дошла в двора ми, лейди Девъро. — Кралица Елизабет пристъпи напред, за да ги поздрави. — Заклевате ли се да бъдете любяща, вярна и покорна съпруга на скъпия ми Мидас?
Кийли направи реверанс и отвърна:
— Небето е свидетел на клетвата ми за вярност и обич. — Хвърляйки бегъл поглед към съпруга си, тя добави: — Що се отнася до покорството, ще положа всички усилия.
Кийли погледна към букета от портокалови цветове. От мига, в който стана съпруга на Ричард, тя се бе простила с привилегиите на моминството. Без да се замисли, Кийли подаде букета си на кралицата.
— Много благодаря, дете — искрено трогната рече Елизабет. Само младоженците чуха как кралицата додаде с болка: — Може би това е единственият булчински букет, който някога ще държа в ръцете си. — Без нито дума повече кралицата се обърна и поведе сватбеното шествие.
В голямата зала на Хемптън Корт Кийли седеше между съпруга си и баща си. Госпожа Даун седеше отляво на херцога, а отдясно на Ричард — кралицата. На отсрещната страна на масата до нейно величество бяха заели място Кентърбърийският архиепископ, Луиз Девъро и чичо Хол. За свое най-голямо разочарование Кийли видя на една съседна маса Моргана и Уилис Смит заедно с Хенри, на когото изглежда му бе абсолютно все едно къде ще седи.