Както повеляваше традицията, Ричард даде на съпругата си да яде дюля, символ на женската плодовитост. Кийли изяде плода за най-голяма радост на придворните, които бяха започнали да пият усилено още с влизането в залата и сега избухнаха в шумни аплодисменти. Кийли не можа да не се запита какво означаваше блясъкът в очите на съпруга й. Дали Ричард нямаше търпение да създаде наследник и час по-скоро да замине за Ирландия?
Слугите носеха блюдо след блюдо. Кийли не можеше да се начуди — никога не бе виждала подобно изобилие. Отначало сервираха всевъзможни рибни блюда, включително сьомга във винен сос и миди от онези, с които търгуваше графът. След това дойде ред на печения фазан и различни месни блюда. Имаше задушено говеждо, печен на шиш дивеч и свинско печено, полято с греяно вино. Накрая бе сервирано сирене от Чешир, плодов сладкиш, пудинг с розово сладко и печени ядки. Но кулминацията дойде с брачната торта, изобразяваща два лебеда, чиито шии бяха сплетени във формата на сърце.
— Никъде не виждам Одо и Хю — прошепна Кийли на ухото на съпруга си.
— Братовчедите ти са в дъното на залата — отвърна Ричард.
— Кой ги е настанил там? — Кийли му хвърли гневен поглед.
— Искаха да бъдат до Мей и Джун. — Ричард я целуна по устните и прошепна предупредително: — Бъди предпазлива, съкровище. Какво ще правиш, ако хубавото ти личице замръзне в някоя грозна гримаса?
— Много просто, ще престана да се оглеждам — отвърна Кийли и добави, подсмихвайки се: — Въпросът е какво ще правиш ти?
— Много просто — парира Ричард с познатата й вежлива язвителност: — Ще гася свещите, преди да ти се нахвърля.
Кийли се задъха и пламна от срам и гняв. Никой мъж не й бе говорил така.
Ричард съжали за прекалено хапливата забележка. Той я притегли към себе си и я целуна по бузата.
— Беше само шега. Сега обаче здравата се опарих, докато те целувах.
Кийли се усмихна отново.
Докато придворните омитаха всичко пред себе си, музикантите обикаляха из залата и забавляваха гостите със своите гайди, флейти и лютни. След обяда започнаха танците.
Ричард гордо поведе съпругата си през залата, за да я представи на придворните.
Всички тези непознати имена и лица объркаха Кийли, а вниманието, с което я обкръжаваха всички, я правеше недоверчива. Мъжете се тълпяха около нея, а преценяващите им погледи я канеха на тайни среши. Жените, най-вече младите, се усмихваха вежливо, но погледите им говореха красноречиво за завистта, която изпитваха.
— Съкровище, искаш ли да танцуваме? — попита Ричард, останал за миг насаме с младата си съпруга.
Кийли замръзна. Тя не можеше да танцува, но по-скоро би си глътнала езика, отколкото да си признае този позор.
— Вече ми се вие свят от виното — излъга тя. — Имаш ли нещо против да поседна.
— Разбира се, че не, скъпа. Но аз дължа един танц на кралицата. Ела, ще те отведа при госпожа Даун.
Докато прекосяваха залата, двамата минаха покрай групичка шушукащи си млади дами, сред които Моргана, Сара и Джейн. Кийли потръпна, долавяйки няколко разменени реплики.
— Тя е извънбрачна дъщеря на баща ми — обяви на висок глас Моргана.
— Защо му е притрябвало на Базилдън да се жени за копеле? — попита госпожица Сара. — Би могъл да има всяка жена в Англия.
— Защото е необикновено красива — отвърна госпожа Джейн, подлагайки на критичен оглед своята съперница.
— Всяка от нас би му допаднала много повече — забеляза Моргана. — С номерата си на уличница това копеле го оплете така умело, че баща ми ги спипа заедно. Той принуди графа да се ожени против волята си.
Ричард спря и тъкмо се канеше да се обърне, когато Кийли докосна ръката му и го погледна умоляващо.
— Денят беше чудесен — отчаяно рече тя. — Моля те, не го разваляй, отдавайки незаслужено внимание на тези лъжи. Те са пълни с неприкрита злоба. Моргана мисли, че съм й взела всичко, което й се е полагало. Може би на нейно място и аз щях да се чувствам по същия начин.
Ричард кимна с разбиране.
— Ти си светица, която не може да каже лошо за никого.
— Напротив, вечерта на Самуийн нараних баща си с много жестоки думи.
— Тогава не беше на себе си — напомни й Ричард.
— Моргана също не е на себе си — отвърна тя.
Докато Ричард танцуваше с кралицата, Кийли се присъедини към майка му и госпожа Даун, но мислите й неизменно се въртяха около графа. Наблюдавайки го как танцува, тя копнееше да може да бъде негова партньорка. Сега й се бе удало да скрие неумението си да танцува, но какви извинения щеше да измисля занапред?