— Имаш ли нужда от помощ?
— Не — припряно отвърна тя.
Ричард се подсмихна.
— Боя се да не измачкам сватбената рокля — поправи се Кийли.
— Да не би да възнамеряваш утре сутринта да я облечеш отново? — попита Ричард и едва сдържа смеха си.
— Не, но един ден дъщеря ни би могла… — осъзнавайки колко нелепо звучеше това, Кийли замълча.
Сега Ричард я подразни:
— Да нямаш някой малък дефект, за който не бива да зная?
— Не — отвърна тя, но все още се бавеше да излезе.
— Страх ли те е? — предизвика я Ричард. Може би това щеше да окаже желания ефект.
Кийли излезе иззад паравана. Прекалено много се срамуваше, за да вдигне поглед, но нежната руменина по страните я издаваше.
Ричард вторачено гледаше съпругата си, а смарагдено зелените му очи пламтяха от желание. Красотата й го накара да се задъха, а по вените му се разляха горещите сокове на възбудата. Стройна и слаба, Кийли изглеждаше дори по-красива, отколкото си я бе представял.
Ричард с възхищение плъзна поглед по слабите й бедра, заоблен ханш и пленителни гърди, сияещи като седеф изпод ефирната нощница. Мили боже! Всичко това, което виждаше, бе негово. След няколко мига щеше да държи прекрасната си съпруга в обятията си, щеше да завладее невероятното й тяло и — както се надяваше — душата й. Пламтящите й бузи му напомняха, че трябва да е много внимателен при посвещаването й в тайните на брака.
— Да не си изпуснала нещо? — без да мига, попита Ричард.
Кийли подскочи. При гледката, която се разкри пред нея, й се зави свят. Ричард носеше смарагдено зелен халат. Докато се бе преобличала зад паравана, той също се бе съблякъл, а това я изненада. Кийли знаеше, че под халата той е гол — не й бяха необходими магически способности, за да отгатне това.
Ричард си даде вид, че не забелязва колко очаровано го гледаше Кийли. Той преглътна усмивката си и запали благовонните треви в стъкленицата, която стоеше на нощната масичка. Стаята се изпълни с опияняващия мирис на жасмин. Сега той наля една чаша с вино и седна на леглото.
Погледна към Кийли, потупа с ръка леглото до себе си и я извика да седне до него.
— Да пием от една чаша.
Поканата му я изтръгна от вцепенението, но реакцията й не бе такава, каквато той очакваше.
— Има нужда от още нещо — обясни тя и се запъти към другия край на стаята.
Там порови из нещата си, докато намери онова, което търсеше — два изсушени корена със стъбълцата. После се обърна, преглътна нервно и се запъти към леглото така, сякаш отиваше на ешафода.
— Това е драконово биле — обясни тя и вдигна за малко едното от коренчетата, преди да го пъхне под възглавницата. След това се изчерви и добави; — Помага за зачеване.
Ричард веднага омекна. Кимна сериозно.
— А другото?
— Бял равнец — обясни тя и пъхна коренчето във вазата, за да изгори с жасмина. — Носи щастие на съпрузите.
Сега Ричард се усмихна, но Кийли не забеляза това, тъй като се бе обърнала и търсеше с поглед нещо, което да й даде претекст да не седне до съпруга си на леглото.
Ричард бе наясно, че тя се опитваше да спечели време. Смарагдено зелените му очи блестяха развеселени.
— Погледни ме, съкровище — подкани я той с дълбок глас. Кийли се обърна бавно. Ричард не откъсваше очи от нейните, но тя не можеше да прочете чувствата му.
— Сега ще седнеш ли до мен?
Кийли седна с нервна усмивка на ръба на леглото и заби поглед в стената. Седеше толкова неподвижно, сякаш се бе вкаменена.
Ричард улови нежно брадичката й и обърна лицето й към себе си. Търпеливо изчака, докато тя събра смелост да откъсне поглед от адамовата му ябълка и да го погледне в очите.
— Кийли, аз съм мъжът, който ти обеща никога да не те наранява — обясни й той. — Съгласих се публично да коленича пред теб и да ти направя предложение за женитба пред цяла зала, жадни за зрелища, слуги. Защо те е страх от мен?
— Не, не ме е страх — опита се да му обясни Кийли. — Не е това.
Ричард я прегърна през раменете и я притисна до гърдите си.
— Била ли си някога с мъж?
— Да.
Ричард смръщи чело. Не бе очаквал подобен отговор.
— С кого? — пожела да узнае той.
— С Одо и Хю. И, разбира се, с Рис.
Ричард си отдъхна.
— И…
— С кого друг?
— Сърдиш ли ми се? — попита Кийли с разширени от уплаха очи.
— Не отговаряй на въпросите ми с въпроси — строго я смъмри той. — Ясно ли ти е какво ще правим тази вечер?
Кийли кимна. От все сърце желаеше да не узнае никога онова, което й готвеше съдбата.
— Тогава ми кажи, съкровище.
Тя го погледна изненадано и попита:
— Не знаеш ли какво е то?
Ричард едва не избухна в смях.